Мариан Кийс
Мъжът на най-добрата ми приятелка (13)

Глава 13

Понеделник — късен следобед

Кийт си тръгна, Джоджо отново се екипира със сакото си и се канеше да започне работа, когато Манодж позвъни:

— Обажда се Иймън Фарел.

— Какво иска?

— Явно за Ларсън Коза има зашеметяваща статия в днешния брой на „Индинендънт“ и защо пък не? Да ти го дам ли, или да се отърва от него?

— Обичаш да казваш така. На мен никога не би ми хрумнало. Не, свържи ме.

С едно щракване яростта на Иймън се плъзна по телефонната жица и заля стаята.

— Джоджо, писна ми от този гадняр Коза.

Той си каза всичко, докато Джоджо хъмкаше съчувствено и си проверяваше електронната поща. Едно съобщение от Марк; ще го запази, докато е още на телефона.

— … плагиатство… аз бях първи… — молеше Иймън — … дължи всичко на мен… мисли, че всичко е във външния вид… издокарано парвеню…

Джоджо отдалечи слушалката от ухото си за момент, сякаш от нея излизаше пяна. Той продължи:

— Знаеш ли как го наричат? „Младия гений“. Аз съм младият гений.

Горкият човек, помисли си Джоджо. Беше се срещала и с други писатели. След първоначалната радост, че са ги публикували, угодническата признателност се изпаряваше, за да отстъпи място на завистта. Изведнъж установяваха, че не са единствените нови писатели на света — имаше и други! Получаваха добри отзиви и високи аванси! Трудно беше да се преглътне, особено за някой като Иймън, който се радваше на значителен ранен успех. Говореха за него като за „младия гений“, вундеркинда. А ето че изневиделица изскочи Ларсън Коза и обра аплодисментите.

Иймън завърши високопарната си реч с думите:

— Какво мислите да предприемете срещу него? Да не забравяме двадесет и петте хиляди лири комисиона.

Само да можех.

Беше осигурила на Иймън аванс от четвърт милион лири за книгата му. Една от най-големите й сделки и определено внушителна според повечето стандарти — особено след като младите гении получават прекрасни отзиви, но рядко се продават в очакваните тиражи.

— Десетте процента, които ми взимаш, ти плащат заплатата.

Тук грешиш, друже. Джоджо не бе получила и петак, трябваше да станеш съдружник, преди да си сложиш в джоба процент от някоя сделка; дори и така, никога не надхвърляха пет.

Но не си даде труд да отвори уста. Той беше гневен, чувстваше се несигурен, а за нея не беше нещо лично. Както и да е, след още няколко обиди, той изведнъж спря и рече:

— Уф, Джоджо, извинявай. Толкова съжалявам, че няма в накъде. Какъв глупав негодник съм, да ти причинявам това. Конкуренцията е толкова свирепа в нашия бизнес, по-зле е от където и да е, че направо полудявам.

Що не се опиташ да работиш като агент, помисли си тя. Тогава ще разбереш какво значи конкуренция. Но само му каза:

— Зная, напълно те разбирам. Изобщо не мисли за това.

— Истинско съкровище си ти, Джоджо Харви. Най-добрата. Ще можеш ли да забравиш всичките простотии, дето ги изприказвах?

— Вече ги забравих.

До: [email protected]

От: Mark.avery@LIPMANAIGH.со

Относно: Липсваш ми

Липсвам (гл.) 1. Чувствам желание. 2. Не притежавам. 3. Усещам особено със съжаление — чувствам липса — напр. Липсваш ми.

Целувки: М

До: Mark.avery@LIPMANAIGH.со

От: [email protected]

Относно: Лош

Лош (прил.) 1. Труден, упорит, неприятен — напр. Лош късмет, не биваше да отиваш за цяла седмица на панаира на книгата. — Шега — 1. Нещо недодялано, което се прави или казва, за да предизвика смях, но има обратен ефект.

Целувки: Дждж

П.П. Аз също забелязах отсъствието ти с особено съжаление.

Десет минути по-късно Манодж отново позвъни.

— Обажда се братовчедка ти Беки, която прилича на теб, само че не е толкова чудесна, ако съдя по снимката на бюрото ти. Май иска да ти се лепне довечера, спомена нещо за „Пица Експрес“. Ако вие, дами, се нуждаете от мъжка компания, ще бъда щастлив да отменя заявката ви в агенцията за мъже придружители и доброволно да предложа услугите си. Ще приемете, или ще отклоните обаждането?

— Свържи ме с нея.

— Не, трябва да кажеш „приемам“.

Джоджо въздъхна.

— Приемам.