Мариан Кийс
Мъжът на най-добрата ми приятелка (97)

ЛИЛИ

Джоджо насрочи деня на търга за „Омагьосаният живот“ за следващата седмица, но както и предвиди, заваляха куп предварителни предложения. „Пелъм“ предложи един милион за три книги.

— Но — възразих аз, — няма да има втора и трета част. Тази книга е единствена.

„Нокстън хаус“ предложиха осемстотин за две. Повторих, че книгата няма да има продължение. Седмицата измина и в понеделник „Садърн Крос“ направи оферта от петстотин за самата книга.

— Приеми — казах на Джоджо.

— Не — възпротиви се тя. — Ще ти спечеля повече.

Три дни по-късно, в четвъртък следобед, тя я продаде на „Б&Б Холдър“ за шестстотин и петдесет хиляди. По-хубаво от това — здраве. Предложи:

— Нека празнуваме. Хайде да се срещнем за по питие. Не се тревожи, няма да стоим до късно. Тази вечер имам работа.

Разбрахме се да се срещнем в осем часа в Мейда Вейл. Когато пристигнах, Джоджо вече ме чакаше с бутилка шампанско.

След няколко чаши ме попита — сякаш знаех, че така ще стане:

— Защо толкова настояваше да подпишеш договор само за една книга? Можеше да вземеш милиони.

Поклатих глава.

— Няма да напиша друга книга. Мисля да се върна към преписването на текстове. Това са сигурни пари, не ми трябват повече унизителни статии в неделните издания.

— Знаеш ли какво казват?

— Че капка по капка вир става?

— Знаеш ли как да разсмееш Бог? Кажи му плановете си.

— Добре — отстъпих аз. — Никой не знае какво го чака. Но, ако зависи от мен, няма да пиша повече.

— Какво ще направиш с аванса си? — попита Джоджо. — Ще го инвестираш ли?

Засмях се.

— Каквото и да инвестирам, все пропада. Предпочитам да ги крия в кутия от бисквити под леглото си, така ще се чувствам по-сигурна, но трябва да си купя някакво жилище.

И този път ще го направя както трябва.

Скоро след това Джоджо си погледна часовника.

— Седем и половина е. Трябва да вървя. Имам среща с братовчедка си Беки. Ще ходим заедно на парти в „Долкин Емери“.

— Празненството, посветено на авторите? — наклоних глава. — Не бях ли някога и аз една от тях? Е, не съм поканена на купона.

— Знаеш ли какво? — тя леко се наведе към мен. — И аз не бях, поне до скоро. Изпратиха ми поканата едва вчера. Благодарение на теб и на прекрасната ти книга отново съм в играта.

— Колко са непостоянни. Колко груби. И мислиш да отидеш? Аз бих им казала да се разкарат!

— Трябва да отида — каза тя, изведнъж изпадайки в мрачно настроение.

Не отговорих нищо, но и аз, както останалите, бях чула слуховете. Приказки за връзка с шефа и как трябвало да напусне или нещо подобно.

После братовчедка й пристигна и те тръгнаха.