Мариан Кийс
Мъжът на най-добрата ми приятелка (54)

Глава 10

Беше неделя, пазарувах за седмицата и се мотаех между стените от кутии със закуски по щандовете с мюсли и корнфлейкс. Планът ми беше да отуча майка ми от любимата й овесена каша и да я насоча към плодовите закуски, но вместо това започнах да предпочитам кашата: прекрасна и удобна храна, която можеш да приготвиш в микровълнова печка, а я продават и с различни аромати. Пресегнах се и взех една кутия с овесена каша с аромат на банан, когато забелязах мъж, застанал до шоколадовите закуски, който се беше втренчил право в мен и топло ми се усмихваше.

Не беше някое зализано конте, напротив, в подходяща възраст, за да изглежда красив. Като осъзнах какво става, едва не се изсмях на глас; сваляха ме. В ирландски супермаркет! Все едно, че сме в Сан Франциско, помислих си с гордост. И ние можем да флиртуваме между бакалските стоки.

Но младият мъж ми изглеждаше познат…

— Джема?

Боже, той ме познаваше! А аз представа си нямах кой е.

— Джема? — сега вече едновремено се усмихваше и мръщеше и аз изпаднах в паника. Това му е лошото на Дъблин, твърде малък е, че всякакви опити за анонимна страст в кадифено тъмни нощи отиват по дяволите, когато срещнеш безименния си любим между щандовете със зърнени закуски. (Имайте предвид, че съм имала само няколко мъже за по една нощ и когато после съм налитала на тях, не са ми обръщали никакво внимание, което ме устройва напълно.)

О, слава богу, това бе Джони от аптеката!

— О, Джони, извинявай много — от облекчение станах безтегловна и зарязах количката си и овесените ядки, за да му стисна здраво ръката. — Помислих, че съм спала с теб.

— Не, убеден съм, че щях да си спомня.

— Не те познах без бялата престилка.

— При мен все така става.

Една жена, носеща петкилограмова торба с мюсли, мина покрай нас, тръгнала по нейните си работи, и ни изгледа.

Изи пазаруваше за седмицата и се мотаеше между стените от картонени кутии на щанда със зърнени закуски. Планът й беше да отучи майка си от любимата й овесена каша и да я насочи към плодовите закуски, но вместо това Изи придоби вкус към кашата: прекрасна и удобна храна, която можеш да приготвиш в микровълнова печка, а я продават и с различни аромати. Пресегна се и взе една кутия с овесена каша с аромат на банан, когато забеляза един мъж, застанал до шоколадовите закуски, който се беше втренчил право в нея и топло й се усмихваше. Не беше някое зализано конте, напротив, в подходяща възраст, за да изглежда красив. Като осъзна какво става, едва не се изсмя на глас: сваляха я. В ирландски супермаркет! Все едно, че сме в Сан Франциско, помисли си с гордост тя. И ние можем да флиртуваме между бакалските стоки.

— Изи — той я познаваше, а тя не можеше да се сети кой е.

— Изи — сега вече едновремено се усмихваше и мръщеше и тя изпадна в паника. Това му е лошото на Дъблин, твърде малък е, и всякакви опити за анонимна страст в кадифено тъмни нощи отиват по дяволите, когато срещнеш безименния си любим между щандовете със зърнени закуски. (Имайте предвид, че тя бе имала само няколко мъже за по една нощ и когато после бе налитала на тях, не й обръщаха никакво внимание, което напълно я устройваше.)

О, слава богу, това бе Уил от аптеката!

— О, Уил, извинявай много — от облекчение стана безтегловна и изостави количката си с овесените ядки, за да му стисне здраво ръката. — Помислих, че съм спала с теб.

— Не — отговори той, задържайки погледа й. — Убеден съм, че щях да си спомня.

Изведнъж почувства топлината на ръката му, която държеше нейната, и каза, запъвайки се:

— Не те познах без бялата престилка.

— При мен все така става.

Спрях да пиша, облегнах се назад и се загледах в екрана. О Боже, помислих си аз, Изи харесва Уил.