Мариан Кийс
Мъжът на най-добрата ми приятелка (95)

ЛИЛИ

Не съм глупачка. Още преди Ема да счупи дръжката на чашата и да си я сложи като обица, знаех, че Джоджо не умира от радост да ме види. Не я винях. Провалът на „Кристално чиста“ не се отрази добре и на двете ни.

Но прие новия ми ръкопис и обеща „скоро“ да го прочете. После се върнах у Ирина и зачаках да се обади Джоджо. Тя звънна в 7:35 на следната сутрин.

— Велики Боже — извика тя, толкова високо, че Ирина я чу от съседната стая. — Връщаме се към живот. Кажи някаква цена! Няма да я предлагаме на „Долкин Емери“. Не си удържаха на обещанието миналата Коледа. Ще се обадим в „Тор“. Човек ще убият, за да имат това, а за момента се справят много добре. Или пък…

Вече имах план. Не бях сигурна, че въобще ще напиша друга книга; трябваше да ми се случи нещо ужасно, преди да напиша качествен текст, и откровено казано, предпочитах да се чувствам добре. Но това ми беше шансът да си осигуря бъдещето материално.

— Дай я — казах на Джоджо — на този, който предложи най-много.

— Точно така. Отскачам до най-близката копирна машина, после ще се обадя по телефона, ще поръчам куриери и само ще ги гледам как ни замерят с пари.