Мариан Кийс
Мъжът на най-добрата ми приятелка (23)

Глава 23

Имаше само един изход — да забравят за цялата работа и отново да бъдат колеги, които се държат естествено един с друг. Разбира се, нямаше как да стане; и Джоджо, и Мрак го знаеха. Никой от тях не искаше да забрави за случката, но като се преструваха, че всъщност се е случило нещо прекрасно, историята престана да им изглежда отблъскваща.

След драматичното обяснение на Марк в любов, Джоджо позвъни на Беки и тихичко й разказа всичко.

— Не се бой — окуражи я Беки. — Това е просто номер да те вкара в леглото си.

— Мислиш ли? — въпросът бе зададен с облекчение и разочарование.

— Убедена съм.

 

До: [email protected]

От: Mark.avery@LIPMANAIGH.со

Относно: Говорех сериозно.

 

Не е номер да те вкарам в леглото си.

Целувки: Марк

 

— Използвал е същите думи? — възкликна Беки — Боже, наистина е умен.

— Да. През цялото време ти повтарям.

Беки се изненада от раздразнението на Джоджо.

— Спокойно де.

През следващите няколко дни Джоджо и Марк се отбягваха, хвърляйки си многозначителни погледи и изпускайки разни предмети, когато се срещнеха. Джоджо докладваше за всеки незначителен сблъсък на Беки, която проявяваше загриженост, но не беше особено очарована. Никога не беше спала с управляващ съдружник — мениджърът по продажбите беше най-големият й удар.

На десетия ден Марк покани Джоджо на обяд; искал „да поговорят“.

— Да поговорите как да ти смъкне гащичките — въздъхна Беки.

— Добре — помисли си Джоджо.

— Ето какво — започна Марк между ордьовъра и основното блюдо, — нямам намерение да ти казвам, че жена ми не ме разбира. Не мисля да те убеждавам, че не се любим, защото много рядко, но го правим. Освен това обичам двете си деца, не бих сторил нищо, за да ги нараня.

— Да речем да ги напуснеш?

— Да. Така че зависи от теб. Заслужаваш много повече, отколкото ти предлагам, но ти казвам, че към никого не съм изпитвал същото, което чувствам към теб.

— И това няма да ти стане навик?

Той изглеждаше шокиран.

— В никакъв случай.

Веднага щом Джоджо се върна в къщи, се обади на Беки, за да й предаде разговора.

— Бързо действа — отбеляза Беки. — А и ти не искаш да изостави децата си. Искаш да спиш с него.

— Така ли? Тогава всичко е наред.

 

На другата сутрин я чакаше имейл.

До: [email protected]

От: Mark.avery@LIPMANAIGH.со

Относно: Моля те

Моля те (въпросителна форма) — прося, умолявам, пледирам, примолвам се, падам на колене.

Целувки: М

 

За нейна изненада, отведнъж очите й плувнаха в сълзи. Беше непоносимо — съпругата му, децата му, деликатното му смирение. Трябва да предприемем нещо.

Беки подхвърли идеята как да излязат от положението.

— Може да е отвратителен в леглото — допусна с надежда тя. — Може да ти се пригади.

Джоджо се съмняваше, но усмихната и притеснена, изтича да каже на Марк.

— С малко късмет ще се отвратиш от мен.

Погледът, който й хвърли, й даде да разбере колко невероятно би било.

— Ами, ако си сигурна…

Тя кимна.

— Искаш ли…? Искам да кажа, навярно…

— Ела у нас. Ще приготвя вечеря. Не — поправи се тя — няма. Ако ти сготвя, никога няма да се отърва от теб.

 

Той подходи към секса с нея, както правеше с всичко друго — с решителност, увереност, прецизност към подробностите. Съблече дрехите й, сякаш разопаковаше подарък.

По-късно я попита:

— Според теб, как беше?

— Гибелно — тя вдигна поглед към тавана. — Не можах да се отделя от теб, а ти?

— Дори по-зле, отколкото очаквах.

 

— Е? Не беше ли страхотно? — попита Беки на следния ден. — Или малко куцаше? Понякога тия старчоци могат да бъдат ужасни.

Веднъж Беки беше преспала с пиян мъж на тридесет и седем и се имаше за авторитет по въпроса.

— Нищо подобно — каза ядосано Джоджо. — Не е само сексът, Марк е любимият ми човек.

— Съжалявам — промълви изумена Беки.

— Не, аз съжалявам — Джоджо също беше изненадана.

— И какво ще правите сега? Нали се измъкнахте от неудобното положение?

— Само глупачка би започнала връзка с женен мъж.

— А ти, Джоджо не си такава.

— Не.

— Кога ще се срещнете пак?

— Довечера.

 

Същата вечер Марк попита Джоджо за първото й гадже и тя отговори:

— Не мога да ти кажа, ще умреш от ревност.

— Ще го понеса.

— Беше новак в пожарната при татко.

— Новак ли?

— Работеше отскоро. Хлапе.

— Искаш да кажеш, че е бил пожарникар? По дяволите, ужасно съжалявам, че попитах. Но като заговорихме, трябва да знам. Беше ли едър?

— Огромен. Над метър и деветдесет, ръцете му като талпи, вдигаше тежести. Имаше ей такъв гръден кош, стискаше ме и не ме пускаше, ако не искаше.

— О-хо.

Джоджо се засмя.

— Ти попита. Но знаеш ли какво? Всеки може да бъде горила с едър гръден кош. За да се поддържа интересът ми, трябва нещо повече.

 

Странно беше, че след като си падна по Марк, установи, че и останалите го харесват — Луиза, Пам — всички.

Остана изненадана, че преди не го беше забелязала.

— Мислех, че Джим ви е любимецът — сподели тя с Луиза. — Не е ли тъй?

— Не ме разбирай погрешно, Джим е красив, но Марк… Марк е чист секс. Бих дала… я да видим… А! Виж докъде съм изпаднала — никога не бих си купила нови обувки, ако прекарам един час в леглото с Марк Ейвъри — тя театрално потръпна. — Обзалагам се, че е истински звяр.

 

Неделя сутринта

Джоджо се събуди и се присегна да вземе П. Г. Удхаус от купчината книги за разтуха до леглото си. Обичаше него, Агата Кристи и всичко, което четеше едно време, когато растеше в Ню Йорк и си мислеше за английските си предци. Въпреки че сега знаеше, че книгите нямат нищо общо с истинския свят, те й доставяха огромна наслада.

После стана и си изглади дрехите, докато чакаше да стане достатъчно късно да позвъни на родителите си в Куинс (Куинс — квартал на Ню Йорк. — Б. пр.); обаждаше им се всяка неделя и всяка седмица провеждаха горе-долу един и същ разговор.

— Здрасти, тате!

— Кога ще си дойдеш вкъщи?

— Нали скоро се видяхме. На Коледа — преди около месец.

— Нее, кога ще се върнеш завинаги? Майка ти се тревожи за теб. Всички от пожарната те чакат с нетърпение — паразитни шумове — чакай малко, говоря с нея! Тя е и моя дъщеря. Ало, ето, майка ти иска да говори с теб.

Смущения, докато Чарли подава телефона.

— Здравей, милото ми момиче, как си?

— Добре, мамо, чудесно. Всичко наред ли е?

— Екстра. Не слушай този стар глупак. Просто се тревожи за теб. Има ли някаква възможност…

— Ще се опитам да си дойда през лятото, какво ще кажеш?

Когато десет минути по-късно постави слушалката, се почувства малко виновна, но обясни на портфейла си:

— Сега живея тук, нали? Това е моят дом.

Обичаше портфейла си. Беше идеална компания и много по-удобен, отколкото ако си вземеше куче.

После излезе и взе автобуса към уютния апартамент на Беки и Анди в западен Хампстед (Хампстед — квартал на Лондон. — Б. пр.). С метрото навярно щеше да бъде по-бързо, но тя предпочиташе автобуса, защото от него можеш да гледаш. След като беше живяла тук десет години, все още обичаше Лондон, въпреки че много оставаше, докато настигне Ню Йорк, особено в областта на салоните за маникюр.

— Чудесно — възкликна Анди, когато й отвори вратата, — отиваме в „Сейнсбъри“. Ще помогнеш да пренесем торбите.

След като приключиха седмичното пазаруване, тя се влачеше след тях в градинския център.

— Не ти ли омръзва винаги да бъда третото колело?

— Така е по-забавно, а после имаме какво да си говорим с Бекс.

Анди и Беки живееха заедно от осемнадесет месеца и се държаха, като че ли никога не се любеха и се бяха отегчили взаимно до смърт, сигурен знак, знаеше Джоджо, че бяха луди един по друг. Никой не би се шегувал така, ако не беше сигурен в другия. В резултат Беки мечтаеше всеки друг да се задоми и да бъде щастлив, особено Джоджо.

— Момичетата Уайът правят купон — обяви Беки, след като се върнаха в къщи, докато внасяха пазарските торби в кухнята.

Сестрите Уайът — Магда, Марина и Мейзи, бяха приятелки на Беки, откакто бяха живели заедно в една къща, преди тя да се пренесе у Анди. Бяха руси, елегантни, красиви, богати и изненадващо мили и сърдечни. Караха далеч по-скъпи коли, но винаги се обаждаха и канеха нея и Джоджо на купоните си.

Беки имаше слабост и към трите, а те харесваха Джоджо. Дори Джоджо изпитваше мили чувства към Магда, най-възрастната, която притежаваше най-големи организационни умения.

— Но НЕ и в секса — обичаше да казва на Анди.

— Както и да е — продължи тя — те ме плашат. Толкова са невероятни.

— Мейзи навършва тридесет. Ще има празненство в имението на родителите им в Хампстед. Сигурно ще бъде чак през юни, но искат да знаят дали ще отидеш.

— През юни ли? — изненада се Джоджо.

— Това изискано ли е? — зачуди се Анди — да отправяш покани няколко месеца по-рано.

— Откъде да знам. Едно е важно — ще бъде карнавал.

— Карнавал — заоплаква се на шега Джоджо — защо трябва да бъде карнавал?

Мразеше карнавалните костюми — обикновените рокли й създаваха достатъчно трудности — и винаги се маскираше като дявол: черно прилепнало трико от глава до пети, червени рога на главата и червена опашка отзад.

— Все пак ще бъде купон и ти може да срещнеш някой мъж. Искам да кажа — Беки притеснено замълча — някой свободен.

— Не всеки има вашия късмет — отвърна Джоджо.

— Около мен още се навъртат — пошегува се Анди.

— Няма кой друг да те вземе — възрази Беки.

— Вярно е — съгласи се Джоджо. — Въпреки че Анди беше прекалено красив, за да бъде верен.

 

— Утре на работа — каза тъжно Беки, вдигайки очи от купчината вестници. — Снощи сънувах, че съм дала неточни цифри на Британските авиолинии и съм надплатила на стотици хора, а те дори не са ми клиент. Въпреки че скоро ще станат — добави мрачно тя, — както е тръгнало, всяка компания по целия свят ще ми стане клиент. Беше кошмар. Събудих се разтреперана.

— Това се превръща в мания — отбеляза Анди. — Трябва да се опълчиш на Елиз.

— Как?

— Полека. Кажи й това, което разказа на мен.

— Ако започне да се държи гадно?

— Гадно ли? Това е работа, спри да приемаш всичко толкова навътре. Виж Джоджо. Ако някой й се меси в работата, веднага ще го вкара в пътя. — Анди замълча. — Ще ти напомня, че тя спи с шефа си, който, ако иска, може да бъде крайно неприятен.

— Стига толкова — отговори Джоджо.

— Как върви извънбрачната връзка? — попита Анди. — Какво ще се случи?

Джоджо се посмути.

— Питай Беки. Тя е специалист по чувствата.

— Е?

Беки се замисли.

— Има няколко възможни развръзки. Ще ви ги изброя.

Известно време драска върху секцията „Мода“ на „Сънди Таймс“, после обяви:

— Хубаво. Ето ги.

 

а) Марк напуска жена си.

б) Съпругата му също има връзка с, да кажем, с учителя на сина им, и напуска Марк.

в) Джоджо и Марк постепенно се отдръпват един от друг, но си остават приятели,

г) Съпругата трагично умира от — от какво мрат хората? От скарлатина. Джоджо се представя в дома на Марк като гувернантка и след като е минал траурът, той може да признае пред всички, че е влюбен в нея.

 

— Коя ви харесва най-много?

— Нито една. Не искам той и съпругата му да се разделят

— Значи си съгласна да си нещо като помощно колело към велосипеда на живота му? — попита Анди.

— Не, но…

Тя не искаше да разваля ничий брак. Част от морала, в който беше възпитана, бе, че семейството е на първо място. Ако някой от огнеборците в пожарната на баща й се мотаеше наоколо с жена, която не му е съпруга, другите момчета от бригадата се намесваха. Увещаваха и съветваха неверния съпруг да се върне при жена си: обикновено така и ставаше. А в редките случаи, когато не го правеше, приятелите се сплотяваха около съпругата и мъжът се озоваваше сам и изоставен.

— Ами децата му? Те ще ме намразят.

— Ще живеят при майка си.

— Но ще идват при нас да ни развалят съботите и недели. Съжалявам — добави тя малко отбранително. — Просто говоря откровено.

— Но ти се разбираш с деца — възрази Беки. — Двете на Шейна те обичат.

— Искам деца, но искам отначало да са бебета. Не пубертиращ младеж с престъпни наклонности и глупаво момиче, което пада от понита. Ще прекарвам цялото си време в Бърза помощ.

— Джордж Клуни не е ли готино парче? — изведнъж се обади Анди.

— Предпочитам Марк.

— Дявол да го вземе. Какво искаш тогава?

— Искам никога да не се беше женил и да нямаше деца.

Беки погледна списъка си.

— Съжалявам. Такава възможност не се предвижда.

— Какъв негодник — въздъхна Джоджо.

— Колко зле е всъщност? — попита Беки. — Колко силно си увлечена по него? По скалата на Доминик?

— Кой е Доминик? — поиска да узнае Анди.

— Беше преди да се появиш ти — обясни Беки. — Големия.

— Знаете ли, когато за първи път дойдох в Англия преди десет години, не схващах, че някои от типовете, с които се запознавам, са задници — обясни Джоджо. — Просто си мислех, че англичаните са си такива. Дори когато разбрах, че са задници, бяха английски задници, така че не изглеждаше толкова зле. Мина време, преди да стана придирчива в избора си.

— Идиотите, с които излизаше…

— Тогава срещнах Доминик.

— И той беше идиот — допълни Беки. — Беше двуметров дангалак, журналист. Достоен за теб. Едва не се ожени за него, сгодихте се, поръчахте пръстени и каквото там се полага. Но него го достраша. Не че го хвана шубето, но си помисли, че може да го дострашее…

— Реши, че „не е сигурен“ — довърши Джоджо. — Седмица преди да заживеем заедно. Каза ми да задържа пръстена, но вече не сме сгодени. Отложихме сватбата за неопределено време. После установихме, че трябва да си починем един от друг…

— Но той продължава да се преструва на обиден, все едно кренвиршът му е от злато.

— Саламът.

— Извинявай, забравих, че Големия е такъв не само на ръст.

— Разби ми сърцето — примирено каза Джоджо, — но за щастие аз съм от най-силните жени в света и не мога да търпя подобни номера от един мъж, от никой мъж.

— А, веднъж можа — възрази Беки — Спомни си как веднъж ме излъга и ми се кълнеше, че само му трябвало легло за през нощта, а после влязох и какво да видя…

— Е, поддавала съм се един-два пъти…

— Двадесет пъти.

— Но с това се свърши. Вече ми мина.

— Ако бях на теб, все още щях да чакам, с надеждата накрая да вземе решение — каза Беки. — Щях да се съсипя. Тридесет и пет кила, изгризали до дъно нокти и любимото ми занимание щеше да бъде да си смуча краищата на косата. Щях да карам на ксенакс и валиум и щях да спя на пода до телефона. Щях да ям бебешка храна направо от бурканчето и…

— Преди колко време беше това? — прекъсна я Анди.

Джоджо се замисли.

— Май шест години — обърна се към Беки, която сякаш сега се събуждаше от транс. — Или шест и половина?

— Какво прави сега? Среща ли се с друга?

— Нямам представа, пък и не ме интересува.

— Още ли пазиш пръстена?

— Не. Продадох го и Беки и аз отидохме в Тайланд за две седмици.

— Обичаш ли Марк толкова, колкото обичаше Доминик? — попита Беки.

Джоджо дълго обмисля въпроса и накрая каза:

— Навярно повече. Но той е женен.

Работата беше обаче, че Марк беше започнал да намеква, че може да напусне Каси. Спонтанни недомлъвки. Джоджо никога не би го подтикнала. Нищо чудно цялата тайнственост на положението да стане непоносима, вместо да остане просто дразнеща, и тогава тя щеше да поиска повече. Но за момента разсъжденията за щастливото им бъдеще идваха само от негова страна.