Мариан Кийс
Мъжът на най-добрата ми приятелка (32)

Глава 33

Четвъртък сутринта, „Долкин Емери“

Джоджо излезе от асансьора, после кимна на Нейтън да я последва.

— Добре — преглътна той и колебливо пристъпи навън от асансьора върху святата земя на „Долкин Емери“. Щеше му се да падне и да я целуне.

— Не се притеснявай — потупа го Джоджо нежно по гърба — те са само едно издателство, което иска да ти даде една камара пари, за да ти издаде романа. Мнозина автори биха убили, да бъдат на твое място.

Тя тръгна надолу по коридора, поздравявайки с бърза усмивка администраторката.

— Добро утро, Шърли.

— Добро утро, Джоджо.

— Това е Нейтън Фрей.

Шърли любезно се усмихна на пребледнелия, замаян мъж — причината, поради която трябваше да дойде на работа в седем и тридесет тази сутрин и да посипе с пясък пода на заседателната зала.

— В заседателната зала са. Ще им съобщя, че сте тук.

— Зная пътя.

— Да, нека само…

Но Джоджо вече я бе подминала, а Нейтън хрисимо подтичваше след нея.

Всички директори на „Долкин Емери“ бяха в заседателната зала, не по-малко изнервени: директорите по продажбиту проучването на пазара и рекламата и техните помощници, както и главният редактор Таня Тийл и самият издател. „Любовта и фереджето“ беше най-голямата мишена, която улучваха за цялата година.

— Проклета Джоджо, винаги закъснява — отбеляза Таня Тийл, подавайки главата си през вратата, после дръпвайки се рязко навътре. — Боже, ето я!

Настана суматоха, когато Джоджо се показа на вратата, подканяйки Нейтън, който се опитваше да се усмихне с избили капчици пот на горната си устна.

Дик Бартън-Кинг, директор по продажбите, се изправи и се втренчи през процепа за очи на своята бурка. Виждаше съвсем малко, което беше жалко, защото харесваше Джоджо.

Под метрите плесенясал плат, той затършува да открие процеп, за да се ръкува. Мразеше тая бурка. Идеята беше на отдела за проучване на пазара, естествено. Тогава защо не я беше облякъл някой от тях? Как така се измъкнаха само с чалми на главите?

Не му дадоха и един от играчките-автомати, които Таня Тийл лично беше отишла да купи. Не беше честно.

Търсенето на хубави книги става все по-сложно. Не бива да обръщам внимание на посипания с пясък под и другите афгански джунджурии, помисли си Джоджо: да видим обема на рекламния им бюджет.

Заеха местата си и групата се впусна в действие със смайващи приказки за реклами по телевизията, триседмично промоционално турне, сто хиляди отпечатани листовки и биографични очерци в престижните вестници…

— Ще дам интервю пред „Обзървър“? — запита Нейтън очарован.

— Да — потвърди Джуно, отговаряща за връзките с обществеността, — сигурна съм, че ще го уредим, може и да успеем. Вероятно.

Бяха направили макети за корицата и на рекламните плакати, графики с предвижданите суми от продажбите. Дори Джоджо, свикнала на помпозните приказки на издателите, трябваше да призне, че представлението беше впечатляващо.

Колкото до Нейтън, той беше толкова слисан, че в един момент Джоджо се обезпокои да не припадне.

Когато всичко свърши, служителите на „Долкин Емери“ ги изгледаха, докато си тръгваха.

— Изглежда мина добре — каза тихо Таня Тийл, като разкопча ципа на ботуша си, обърна го и изсипа пирамидка пясък.

— Да — потвърди Фран Смит, помощничката й, оглеждайки с въздишка пода, който й предстоеше да помете.

Джоджо придружи Нейтън до таксито и го заведе в „Садърн Крос“, където Олив и екипът й разиграха коренно различно прадставление. Никакъв пясък, никакви бурки, никакви играчки-автомати. Само разговори за наградата „Букър“.

Въпреки че предлагаха същия аванс като „Долкин Емери“, бяха предвидили много по-малък бюджет за реклама. Накараха факта да прозвучи като нещо хубаво.

— Прекомерната реклама може да опропасти една книга — заяви сериозно Олив. — Хубавите книги нямат нужда да се рекламират по търговски центрове и по спирките на метрото. Те говорят сами за себе си.

После, притиснат от Олив, Нейтън се съгласи, че не иска да го сложат в един кюп с Джон Гришам и Том Кланси по летища, супермаркети и класации за най-продавани книги. Че много повече му подхожда да си изгради репутацията на добър писател въз основа на добрите отзиви и препоръките, предавани от уста на уста.

Когато срещата свърши, Джоджо заведе Нейтън в близката кръчма и се опита да направи равносметка.

— Дори книги, прекрасни като твоята, могат да спечелят от рекламата.

— Книгата си е моя — възрази Нейтън, малко ядосан, беше се главозамаял от идеята да спечели литературна награда. — Искам да ме отпечатат „Садърн Крос“.

Ами хубаво, помисли си Джоджо. Започна се.