Мариан Кийс
Мъжът на най-добрата ми приятелка (93)

ДЖЕМА

Изведнъж пак дойде пролет и животът стана приятен. Татко беше вкъщи при мама, книгата ми скоро щеше да излезе — вече се продаваше по аерогарите, но беше още рано да се разбере как върви — и сега, като не трябваше да издържам майка си, имах достатъчно пари в кредитната си карта, за да си продам колата и да си купя друга, която мъжете да не смятат за нужно да изнасилват.

Навярно щях да постъпя като Джоджо и да основа собствена фирма. Но поради кариерата си на писател реших за момента да не предприемам нищо.

Единственото петно на хоризонта на живота ми бе, че все още се чувствах неудобно в отношенията си с Джони Рецептата и избягвах да минавам с колата покрай аптеката му. Но покажете ми някой, в чийто живот няма грижи, и ще ви кажа, че това е мъртвец.

През април, няколко кратки седмици, преди книгата ми да види бял свят, най-накрая заминах на почивка в Антигуа. Андреа зае мястото на Оуен. После и Коуди каза, че искал да дойде, също и Тревър и Дженифър, и може би Силви и Нийл, а Сюзан писа, че си идва от Сиатъл, и изведнъж станахме осем. Погледнато от този ъгъл, една седмица не стигаше, така че променихме резервацията на четиринадесет дни.

Още преди да тръгнем от Дъблин, настъпи голямо въодушевление. В книжарницата на летището се скупчихме около малката витрина с изложеното там „Пътешествие към дъгата“ и аз високо изрекох:

— Чувам, че е страхотна книга. — После продължих: — Щях да си купя книгата, ако заминавах на почивка.

Когато една жена си я купи, Коуди я приклещи и й разкри, че аз съм авторката и въпреки че подозираше, че си правим майтап, тя ми разреши да се подпиша на нейния екземпляр и не възрази да пролея една сълза, докато Коуди увековечаваше събитието с видеокамерата си.

После, като пристигнахме в курорта, една жена, която лежеше край басейна — но не жената от дъблинското летище — четеше „Пътешествие към дъгата“. Шестстотин четиридесет и седем други четяха „Церовете на Мими“, ама нищо. Признавам, че нещо ме бодва всеки път, като я видя, но какво мога да сторя.

Срещнахме се със Сюзан, която беше тръгнала със самолет един ден по-рано от Сиатъл и следващите две седмици бяха безконечен купон. Слънцето грееше, разбирахме се чудесно, винаги имаше с кого да поиграеш, но мястото беше достатъчно, ако ни трябваше (как я мразя тая дума) усамотение. Имаше минерален басейн, три ресторанта, великолепни водни спортове и най-качествения алкохол, който някога сме пили. Ходех на козметик, гмурках се с шнорхел, прочетох шест книги и се опитах да се науча да карам уиндсърф, но ми казаха да се върна, когато главата ми не се мотае от безплатната пиня колада. Запознахме се с милиони други хора и Сюзан, Тревър и Дженифър си хванаха гаджета. През повечето нощи танцувахме до зори в разни дискотеки, но — това беше най-хубавото — на другия ден не ни мъчеше махмурлук. (Благодарение на качествения алкохол.)

Тази ваканция беше за мен повратен момент. Мисля, че бях забравила как да бъда щастлива, но там преоткрих това изкуство. През последната ни нощ, седнала в един бар на плажа, слушайки плясъка на вълните, разхлаждана от ароматния, нежен бриз, почувствах, че съм се отървала от горчивината, която таях толкова дълго към Лили и Антон. И вече не ми се искаше да отида и да се изсмея в лицето на Колет. Дори я съжалявах: с две деца животът надали е много лесен и трябва наистина да е имала лош късмет с мъжете — далеч по-лош от моя — ако си е мислила, че баща ми е върхът на сладоледа. (При цялото ми уважение, мили татко, така си е.) Дори и на баща си простих. Дишах свободно, спокойно и се чувствах благородна и великодушна.

Гледах всички, които седяха около мен — Андреа, Коуди, Сюзан, Силви, Дженифър, Тревър, Нийл и някакъв тип от Бирмингам, чието име ми изскочи от ума, но който беше там, защото сваляше Дженифър, и това ми трябваше: добри приятели, които да обичам и да ме обичат. Бях здрава, имах добре платена работа, публикувана книга, надеждно бъдеще и хора, които ме обичаха. Чувствах се цяла и съвършена!

Опитах се да обясня на Коуди колко лека и свободна се усещам.

— Естествено, че е така — каза той. — Съвсем си изкуфяла от безплатната пиня колада. (То се превърна във ваканционния ни лаф.) Изгубила си интерес към мъжете — допълни, — а не бива.

Опитах се да обясня, че не е така, но не можах да се справя много добре, защото съвсем бях обезумяла от безплатната пиня колада. Но нищо. Да си щастлив, означава да нямаш нужда да те разбират.