Мариан Кийс
Мъжът на най-добрата ми приятелка (83)

ДЖОДЖО

Петък сутринта

Джоджо провери дали „Литературни новини“ съобщава, че е избрана за съдружник, след което влезе в кабинета на Марк и му подаде лист хартия. Той го погледна.

— Какво е това?

— Заявлението ми. Напускам.

Марк изглеждаше повече от разтревожен.

— Джоджо, вече си съдружник, нали това искаше?

— Само защото приятелят ми е дърпал конците.

— Ако приятелят ти беше направил подходящото нещо в подходящия момент, например да гласува за теб, нямаше да има нужда да дърпа конците.

— Ти постъпи, както смяташе за правилно.

— Не го прави — замоли се той.

— Напротив. Основавам собствена фирма.

Марк издаде нещо между смях и въздишка.

— Марк, не мога да остана тук. Как ще работя с Гант, когато не станах съдружник по нормалния начин? Няма да стане. Нито пък ще отида в друга агенция, за да гледам как всичко се повтаря отново.

Той се засмя, победен, след което попита:

— Джоджо, ами ние? Аз и ти?

Странно, още не беше решила какво да прави, не и до този момент. Погледна го, видя любимото лице, толкова близко и красиво, помисли за привързаността и страстта, приятелството, надеждите им за бъдещето, децата, които щяха да имат заедно, близостта и интелектуалната подкрепа, която щяха да си оказват, докато и двамата остареят.

— Всичко свърши, Марк — каза тя.

Той кимна, сякаш бе очаквал да го чуе.

Тогава за пръв път — и последен — тя си позволи нещо, което никога не бе правила по време на работа: прегърна го. Притисна се с цялото си тяло, с надежда да си спомня как го е почувствала, ароматът му, топлината на тялото му. Притисна го силно, опитвайки се завинаги да го запечата в паметта си. После си тръгна.

Докато разчистваше бюрото си, Джоджо се запита къде са кашоните, които винаги са част от декора, когато хората във филмите напускат работа. Не че имаше много вещи…

По коридорите на „Липмън Хай“ шептяха: „Джоджо си събира нещата, какво ли става?“

Телефонът иззвъня и тя разсеяно го вдигна. Беше Миранда Инглънд.

— Джоджо, мислех си…

Джоджо изстина.

— В новата ти фирма имаш ли сертификат за работа с чуждестранни права?

— Не още, но и това ще стане.

— Нямаш и медиен отдел?

— Но ще организирам.

— Джоджо, за книгата, която пиша тази година, имам нужда от продажби в чужбина. В Германия ми плащат почти колкото в Англия. А правата за екранизация също ми носят големи суми.

— Миранда, кой те подучи? Ричи Гант ли?

— Никой!

— Какво ти предложи?

— Нищо!

— По-малък процент комисиона? Това ли е? Девет процента? Осем? Седем?

Миранда помълча и неохотно призна:

— Осем. Плюс медиен отдел и чуждестранни права.

Манодж затанцува пред нея, държейки лист, на който пишеше: „Джема Хоган е на телефона. Спешно.“

— Миранда, предлагам ти седем процента и ще имам медиен отдел и чуждестранни права до три месеца.

— Ще си помисля.