Мариан Кийс
Мъжът на най-добрата ми приятелка (85)

ЛИЛИ

Джема беше решила да се разправи с мен. До този момент допусках, че може да ме гони параноя, че вината ми ме кара да си въобразявам.

Антон работеше върху големия си план да екранизира книгата й. Все още не се бяха срещнали лично, но беше само въпрос на време и тогава всичко щеше да свърши. Обаче тя нямаше да се задоволи само с това, както установих в петък следобед, когато ми се обади Миранда Инглънд.

— Лили, мислех си за положението с Джоджо. Не те ли тревожи, че няма права за чужбина и медиен отдел? Този мазник Гант току-що ми се обади…

— Какво става с Джоджо?

Миранда изцвърча:

— Не ми казвай, че не си разбрала. Джоджо напуска. Основава собствена фирма!

Не бях чула нищо подобно.

— Свързва се с всичките си автори, за да ги вземе със себе си.

Означаваше ли това, че мен не ме искаше? Паниката подобно на обръч притисна гърдите ми.

— Кой още остава с нея? — попитах аз.

— Иймън Фарел, Марджъри Франкс, оня откаченяк НейтънФрей…

Беше се свързала с толкова много автори, но не и с мен. Знаех, че това не е без значение. След което Миранда изрече думите, които очаквах: „И онази нова авторка, Джема Хоган.“

По челото ми изби пот. Вече знаех точно защо Джоджо не ми се е обадила. Очевидно, Джема й е отказала да остане, ако Джоджо ме запази като клиент. Щом нямах агент, малкото въгленче, което бе останало от кариерата ми, щеше окончателно да угасне. Никой друг агент нямаше да се занимава е мен; без Джоджо бях свършена.