Мариан Кийс
Мъжът на най-добрата ми приятелка (65)

Глава 21

За Джим предложението не беше необичайно, но след третото мартини с водка на Джоджо й стана трудно да издържа на темпото.

— … иска да работим в по-широк план вместо обичайните студийни снимки. Освен това Брент смята, че ако вземем именит режисьор, сделката ни е в кърпа вързана.

— Коя? За „Церовете на Мими“ ли?

— Не. За първата книга на Миранда.

— Да, разбира се — тя леко се усмихна.

— Джоджо, скъпа, струва ми се, че не внимаваш съвсем.

— Не, съжалявам — тя въздъхна и надигна почти празната си чаша. — Време е за ново питие.

— Отивам.

Когато се върна, тя го попита приветливо:

— Джим, познаваш ли Каси? Разкажи ми за нея. И не ме лъжи.

— Нужно ли е?

— Така мисля. Искаш всички да те обичат, затова казваш на хората това, което искат да чуят.

В същия миг усмивката изчезна от очите на Джим и устата му образува права линия.

— Леле — Джоджо закачливо се засмя.

Не искаше да я погледне. Беше обърнал глава и барабанеше с пръсти по масата.

— Пуши ли ти се още? — тя бръкна за цигарите си и ги остави пред него. — Мога ли да те изкуша?

Той рязко се обърна към нея и я погледна право в очите.

— Не, Джоджо, не можеш да ме изкушиш.

Тя внимателно го погледна. Какво пък сега означаваше това? Изведнъж неприятно чувство я накара да изтрезнее.

— Какво има?

Той не отговори и отмести поглед. Тя изчака да се успокои, преди да му заговори.

— Джим, извинявай. Малко ми дойде нанагорно и съм вкисната.

Беше негов ред да се извини, но не го направи.

— Дадох ти възможност.

— За какво?

— Да се извиниш.

— За какво?

— За това, което ми каза. Че се опитвам да стана съдружничка, като спя с един или с друг.

— О, това ли правиш. Мислех, че си достатъчно добра в работата си и не ти се налага.

Много хубаво. Не би могла повече да влоши нещата.

— А ти ме караш да приличам на пълен идиот в очите на Брент и Тайлър.

— Как точно?

— Ходите на стриптийз клуб с Ричи Гант, а на мен подхвърляте някакъв скучен обяд. Няма що, благодаря.

— Обядът не беше никак скучен, мина чудесно. Харесаха те, харесаха и книгите ти.

— А стриптийз клубът?

— Танто за кукуригу. Готов съм на всичко за всеки агент, защото — той завърши, наблягайки на думите си, — това ми е работата.

Обикновено Джим не беше така мрачен, винаги бе лъчезарен, усмихнатият Суийтмън, който очарова всички. Мълчаливо довършиха питиетата си. Джим барабанеше по масата, а Джоджо енергично дърпаше от цигарата си.

Минутите минаваха. В кръчмата идваха хора, мнозина си тръгваха, Джоджо запали нова цигара, изпуши я и смачка фаса в пепелника. Измина още време, след което тя дръпна Джим за ръкава и каза:

— Нека започнем отново.

Той издърпа ръката си и отговори:

— Добре, нека изясним някои неща. Не мисля, че спиш с този и онзи, за да станеш съдружничка, ти си великолепен агент. За Брент и Тайлър си от значение, колкото Ричи Гант, ако не и повече.

Джим отново се усмихваше, но Джоджо не беше убедена. Правеше същото като нея — да се преструва, че нещата вървят по определен начин, така че повечето хора да повярват, че е така.

— Значи искаш да знаеш за Каси? Добре, ще ти го кажа направо — нова усмивка. — Истинска кукла, голяма сладурана.

— Освен това ми направи впечатление на много умна, когато се запознахме днес.

— Така е. Марк обича силни, умни жени.

Начинът, по който го каза, не й допадна, прозвуча, сякаш Марк има цял харем с приятелки, и всичките — силни и умни.

— Та казваш, че била облечена с твоето сако? Как е успяла да ти го вземе? Не си го оставила в колата на Марк или нещо от сорта?

— Всъщност не беше наистина моето сако. Видях едно сако, което ми хареса, а Каси беше облечена с него. Разбирам, че си приличаме. — Не беше мислила да го попита, но все пак се реши. — Каси знае ли за мен?

Джим я погледна, очите му бяха безизразни и неразгадаеми.

— Нямам представа.

Изпиха си питиетата, и двамата знаеха, че няма да поръчват повече.

— Да ти хвана ли такси? — прекалено любезно попита Джим.

— Само да се обадя набързо. — Тя извади мобилния си телефон. — Беки, вкъщи ли сте? Може ли да мина към вас?

На Джим каза:

— Ще взема такси до западен Хампстед. Нали там живееш. Ще те оставя по пътя.

Но той не искаше да тръгне с нея. Беше усмихнат и любезен, но непоклатим. Чувствайки се по-зле от всякога, тя пристигна в апартамента на Беки и Анди, където й наляха вино и я оставиха да изпусне парата.

— Прекарах най-отвратителния си ден. Току-що се скарах с Джим Суийтмън и мисля, че направих огромна грешка, защото ще ми трябва подкрепата му, ако Джослин Форсайт изобщо се оттегли и кандидатствам за съдружник. Но Ричи Гант навярно го е купил отдавна, така че едва ли има значение. По-лошото е, далеч по-лошо, че се запознах с Каси Ейвъри и тя се оказа жена и половина.

Беки изсумтя.

— Не, наистина. Беше сърдечна и забавна, и косата й е прекрасна. Подейства ми, както ми действа Магда Уайът. При други обстоятелства сигурно щях да я харесам. — Обърна се и извика към Анди: — НЕ В СЕКСУАЛНО ОТНОШЕНИЕ.

С по-тих глас заговори на Беки:

— Нарече ме прекрасно създание, също както Магда. И чуйте най-странното: беше облечена с коженото сако, което едва не си купих.

Беки не можа да скрие изненадата си.

Предполагам знае всичко за теб — каза Анди. — Сигурно те е проследила и ти дава знак чрез това сако. Хубаво, че нямаш заек.

— Гледаш прекалено много трилъри — възрази Беки. — И винаги казваш, каквото не трябва. Но Джоджо, може би тя те подозира. Звучи, сякаш е играла представление. Искам да кажа със сакото. И казваш, че косата й била хубава. Като че току-що излиза от фризьор?

— Да.

— Виждаш ли?

— Не е така. Честно да си кажа, според мен сакото беше съвпадение. Мисля, че беше абсолютна случайност, че изобщо я срещнах. Наистина не смятам, че знае за мен.

— Аз пък мислех, че е глупава жена, която яде сандвичи със сирене, въпреки че й докарват мигрена — обади се Анди.

— И аз. Каква промяна за една седмица. Миналия петък се чувствах толкова виновна, не исках Марк да я напуска, а тази седмица така отчаяно го искам, но се страхувам, че няма да го направи.

— Ще я остави. Не си играе игрички — възпротиви се Анди. — Видях го онзи ден у Шейна. Гледа те, сякаш иска да те изяде.

— Да бе, ще ме изяде. Да се раздели с жена си и да заживее с мен? Не ми се вярва. Знаеш ли, че остава по цели нощи при мен, а тя дори не задава въпроси? Според мен е решила да не обръща внимание. А може да знае, но да не я е грижа! Нищо чудно всеки да си има отделен живот, да живеят заедно заради децата и тя също да си има някого. Но днес не ми изглеждаше всеки от тях да живее отделен живот. Знаете ли как изглеждаха?

— Как?

— Като хора с щастлив брак.

— Глупости.

Досега беше отказвала да докосва тази страна на живота си и прекалено задълбочено да мисли за връзката си. Сега беше принудена. Същото ли се случваше с всяка жена, която има отношения с женен мъж? Глупачка ли беше? Никога ли Марк нямаше да напусне съпругата си?

— Не съм се чувствала така от Доминик, който все не можеше да се реши, и по-скоро бих скъсала с Марк, отколкото отново да преживея същото.

— Но ти го обичаш — запротестира Беки.

— Точно защото го обичам, не мога вече да чакам да избере една от нас.

— Не е вярно — каза Анди. — Ти просто искаш да го накажеш. Наранена си и искаш да си го изкараш на него, че бил имал красива жена. Ами работата ти? Ако скъсаш сега с него, какво ще стане с възможността ти за повишение? Ще трябва да напуснеш „Липмън Хай“ и да отидеш на работа някъде другаде, където да започнеш от нулата.

От страх тя едновременно пламна и се вледени. Досега имаше власт над живота си, но срещата с Каси я захвърли да се носи по течението без посока; чувстваше се безсилна като тапа сред вълните.

Преди много време Анди беше казал нещо за опасността да ходиш с шефа си. Оказа се прав.

— Прилошава ми. Ами ако той реши да продължаваме така, защото никога няма да поискам да я напусне? И защо ме е заблуждавал, че е някоя повлекана?

— Така ли ти е казвал?

Джоджо се замисли. Навярно не. Не й ли беше казал първата им вечер, че съпругата му го разбира. Дори сподели, че понякога все още спят заедно. Но тя се чувстваше толкова разколебана и несигурна…

Разказа им за останалото, което се бе случило, и Беки заключи:

— Поне не е пъхнала цигарата в неговата уста, та съвсем да заприличат на Телма и Луиз.

— Прекалено се тревожиш — добави Анди, — обикновено всичко изглежда по-лошо, когато си разстроена.

— Винаги изглежда по-добре, когато си ядосан, глупчо.

— Добре, съжалявам.