Франсис Пол Уилсън
Проклятието (97)

25.

Гумената лодка се допря до корпуса на кораба и Джак претърси обхвата на пейджъра. Накрая се чу изщракване и бръмчене. Трапът започна да се спуска. Джак доближи лодката до него и веднага щом стълбата стигна до кея, протегна ръце и сложи сандъка с бомбите на най-долното стъпало. После захапа найлоновото въже, прехвърли се на трапа и завърза лодката за перилата.

Приготви огнепръскачката и се огледа. Ако бе чул шума, Кузум щеше да излезе да види какво става. Но не се появи никой.

Добре. Дотук елементът на изненада беше на страната на Джак. Пренесе сандъка на кораба и приклекна, за да огледа палубата. Нямаше никой. Надстройката вляво беше тъмна, с изключение на сигналните светлини. Може би Кузум се криеше зад тъмните прозорци. Джак се излагаше на голям риск, ако прекосеше палубата, но нямаше друг избор. Предните отделения бяха най-критичната площ на кораба.

Поколеба се. Това беше истинско безумие. Ами ако ракшасите го хванеха, преди да е поставил бомбите? Тогава Кузум щеше да действа свободно. Трябваше да послуша Джиа и да извика граничните или пристанищните патрули.

Ала Джак не можеше да направи това. Тази история засягаше само Кузум и него. На кораба не биваше да се качват странични хора. Джиа не би го разбрала, нито Ейб. Имаше само един човек, който би разбрал защо трябва да постъпи така. А това беше най-ужасяващото в цялата история.

Единствено Кузум Бахти, човекът, когото бе дошъл да убие, можеше да го разбере.

Сега или никога, помисли си Джак и закачи четири бомби за колана си. Стъпи на палубата и хукна покрай перилата на щирборда. Стигна до надстройката. После тръгна право надолу.

Машинното отделение беше горещо и шумно. Двата големи дизелови мотора работеха на ниски обороти. Зъбите му започнаха да тракат от басовото им бръмчене. Джак нагласи часовниковите механизми за 3:45 сутринта. Щеше да има малко повече от час да свърши работата си и да избяга.

Сложи първите две бомби в основата на двигателите, а другите прикрепи към резервоарите с горивото.

После спря пред люка, който водеше към помещенията с ракшасите. Усети тежест в гърдите. Още му беше трудно да повярва, че Вики я няма. Долепи ухо до метала и му се стори, че чу скандирането „Кака-джи“. Сцената, която бе видял в понеделник вечерта — чудовищата, държащи парчета месо — премина през главата му и предизвика неудържим гняв. Едва се сдържаше да пусне огнепръскачката, да се втурне в трюма и да изгори всичко с напалм.

Не… Така можеше да загине. Тук нямаше място за чувства. Трябваше да потисне емоциите си и да действа хладнокръвно. Да се придържа към плана си. Да направи всичко както трябва. Да се увери, че нито един ракшаса — както и господарят им — няма да избяга жив.

Кузум сигурно беше в главния трюм и извършваше церемонията си с ракшасите. Джак метна сандъка с бомбите на рамо и не направи опит да се скрие, докато крачеше към носа на кораба. Стигна до люка над предния трюм, вдигна капака и надникна долу.

Вонята нахлу в ноздрите му, но той потисна погнусата си.

Трюмът беше със същите размери като другия, но платформата на асансьора, който чакаше на пет-шест крачки от него, се намираше в предния му ъгъл. Отдолу се извисяваха звуци, които приличаха на молитва. На оскъдната светлина Джак видя, че подът е осеян с невероятно количество боклуци, но нямаше ракшаси.

Предният трюм беше на негово разположение.

Той се наведе и се пъхна в отвора. Отново погледна към пода на трюма. Не забеляза и следа от ракшаси и започна да слиза с асансьора. Все едно се спускаше в ада. Шумът отдолу се усили. Джак долови някакво вълнение и настървеност в гърлените звуци, които издаваха ракшасите. Церемонията там явно достигаше кулминацията си. И след като свършеше, чудовищата вероятно щяха да започнат да се връщат в този трюм. Джак искаше да постави бомбите и да се махне оттам, преди да пристигнат. Но ако дойдеха, докато беше там… Той протегна ръка назад и отвори клапаните на цилиндрите. Чу се кратко слабо изсъскване, докато въглеродния окис изтласка напред напалма, и после всичко утихна. Джак закачи три бомби на колана си и зачака.

Платформата спря. Той слезе и се огледа. Подът приличаше на сметище. Нямаше да е трудно да скрие останалите бомби сред боклуците. Искаше огънят да се разпространи към другия трюм и да заклещи ракшасите между експлозиите на предната част на кораба и на кърмата.

Сподави кашлицата си. Вонята тук беше невъобразима. Опита се да диша през устата, но смрадта полепна по езика му. Защо тук миришеше толкова силно? Погледна надолу, преди да продължи и видя, че подът е осеян със счупените черупки на безброй яйца от ракшаси. Тук-там имаше кости, кичури коса и остатъци от дрехи. В краката му лежеше нещо като неизлюпено яйце. Той го бутна с върха на маратонката си и видя празните очни ябълки на човешки череп.

Отвратен, Джак се огледа. Не беше сам.

Помещението беше пълно с недоразвити ракшаси, повечето от които бяха легнали на пода и спяха. Чудовището, което се намираше най-близо до него, беше будно и спокойно огризваше човешко ребро. Джак не бе забелязал ракшасите, докато слизаше, защото бяха съвсем малки…

… Внучетата на Кузум…

Стъпвайки внимателно, той стигна до отсрещния ъгъл. Там зареди една бомба и я бутна под купчина кости и парчета от черупки. Движейки се колкото може по-бързо и предпазливо, Джак се добра до средната стена на трюма. Изведнъж чу писък и почувства пронизваща болка в левия прасец. Обърна се рязко и погледна надолу. Нещо го хапеше — беше се забило в крака му като пиявица. Дръпна го, но болката се усили. Стисна зъби и го откъсна от себе си.

В ръката си държеше пищящ и гърчещ се ракшаса, дълъг около двайсет и пет сантиметра. Сигурно го бе ритнал или случайно го беше настъпил. Крачолът на панталона му беше скъсан и напоен с кръв от раната. Ракшасът риташе и размахваше дългите си нокти, а малките му жълти очи го гледаха с изгарящ гняв. В устата си държеше окървавената плът, която бе отхапал от крака на Джак. Пред очите му дребното чудовище налапа месото и го глътна, а после изпищя и понечи да захапе пръста му.

Задушаващ се от погнуса, Джак хвърли съществото надалеч от себе си. То падна сред боклуците и спящите си братя.

Ала те вече не спяха. Писъците на бебето ракшаса ги бяха събудили. Като приливна вълна чудовищата започнаха да шумолят около Джак.

За няколко минути той се озова сред море от недоразвити ракшаси. Не го виждаха, но тревожните крясъци на бебето ги бяха предупредили, че сред тях има натрапник. Ракшасите започнаха да се движат в кръг и да търсят. Тръгнаха натам, откъдето бяха чули звуците — към Джак. Бяха стотина. Рано или късно щяха да се блъснат в него. Втората бомба беше в ръката му. Джак я зареди бързо и я търкулна към стената на трюма с надеждата, че шумът ще отвлече вниманието им и ще му даде време да приготви огнепръскачката.

Не се получи. Един от по-малките ракшаси се спъна в крака му и изпищя, после го захапа. Останалите чуха крясъка и се понесоха към Джак като вълна от мръсна вода. Нахвърлиха се върху него, а острите им зъби се впиха в бедрата, гърба, хълбоците и ръцете му, като дърпаха и късаха плътта му. Той се препъна, загуби равновесие и докато падаше, видя един голям ракшаса, който вероятно привлечен от виковете на малките, влезе в трюма и хукна към него.

Джак падаше!

Стигнеше ли до земята, чудовищата щяха да го разкъсат за секунди. Борейки се с паниката, той се извърна и сграбчи горелката. Докато се свличаше на колене, Джак я насочи встрани, напипа задната дръжка и натисна спусъка.

Сякаш целият свят избухна, когато около него се издигна стена от жълт пламък. Джак завъртя горелката наляво и надясно, като пръскаше напалма в кръг. Беше забравил да нагласи пръскалката. Вместо струя огън бе пуснал завеса от пламъци. Но и тя свърши работа. Някои от ракшасите, които го бяха нападнали, избягаха пищейки, други изгоряха, а останалите виеха и се щураха в различни посоки. Големият се беше подпалил. Обхванат от пламъци, той отскочи встрани и се втурна към междинния коридор.

Стенещ от болка от многобройните рани и без да обръща внимание на кръвта, която се лееше от него, Джак се изправи. Нямаше друг избор, освен да последва големия ракшаса. Тревогата беше вдигната. Готов или не, трябваше да застане пред Кузум.