Франсис Пол Уилсън
Проклятието (58)

11.

— Още ли живееш под наем?

Джак кимна.

— Да.

Баща му направи недоволна гримаса и поклати глава.

— Хвърляш парите си на вятъра.

Джак си бе сложил ризата и панталона. Бяха се прибрали вкъщи след дълга и спокойна вечеря в ресторанта за морски деликатеси. Сега седяха в хола и пиеха „Джак Даниелс“.

— Имаш право, татко. За това не споря.

— Знам, че къщите са страхотно скъпи, пък и на теб не ти трябва толкова пространство, но можеш да даваш стаи под наем и така да намалиш данъка си.

Водеха този разговор винаги когато се съберяха. Баща му изтъкваше преимуществата на собствеността, а Джак лъжеше и го увърташе, защото не можеше да му каже, че изобщо не плаща данъци.

Телефонът иззвъня. Баща му отиде в кухнята да вдигне и след малко се появи отново.

— За теб е. Търси те някаква жена. Стори ми се разтревожена.

Летаргията, която бе обзела Джак, мигновено изчезна. Само Джиа имаше този номер. Стана от стола и забърза към телефона.

— Нели я няма, Джак.

— Къде отиде?

— Изчезна! Също като Грейс! Спомняш ли си за нея? Трябваше да я търсиш, а не да ходиш на дипломатически приеми с приятелката си индийката.

— Успокой се! Обади ли се на полицията?

— Ще дойдат всеки момент.

— Тогава ще се видим, след като си тръгнат.

— Не си прави труда да идваш дотук. Само исках да знаеш колко добре изпълни задачата си. — Тя затвори.

— Станало ли е нещо? — попита баща му.

— Да. Злополука с един приятел — пак излъга Джак. — Трябва да се връщам. Благодаря. Беше страхотно. Ще се видим скоро.

Джак взе ракетата си и се качи в колата, преди баща му да успее да го предупреди да не шофира, след като е пил толкова много. Сетивата му бяха нащрек. Джиа бе премахнала въздействието на алкохола.

Настроението му се развали. Наистина се бе провалил. Не му мина през ум, че и другата сестра може да изчезне. Искаше му се да кара по-бързо, но не смееше. Никой нямаше да го спре, ако спазваше ограничението за скоростта.

Поне движението не беше оживено. Нямаше камиони. Нощта беше ясна. Кръглата луна висеше над шосето като забравен на дървото плод.

Когато наближи мястото, където бе загинала майка му, мислите му пак се насочиха към миналото. Рядко си позволяваше това. Предпочиташе да разсъждава за настоящето и за бъдещето. Ала състоянието му в момента го накара да си спомни снежната зимна нощ един месец след смъртта на майка му…