Франсис Пол Уилсън
Проклятието (68)

7.

Кузум спря за миг на прага на апартамента си. Колабати сигурно го чакаше и щеше да го разпитва къде е бил през нощта. Беше готов с отговорите. Само трябваше да прикрие въодушевлението, което вероятно сияеше на лицето му. Беше се отървал от предпоследния Вестфален. Оставаше още само един и Кузум щеше да бъде освободен от обета си. А сетне щеше да отплава за Индия.

Отключи вратата и влезе. Колабати седеше срещу него. Беше скръстила ръце и крака, а лицето й беше безизразно. Той се усмихна и тръгна към нея, но нещо изскърца в краката му. Наведе глава и видя счупената черупка на яйцето от ракшаси. В главата му минаха хиляди мисли, но онази, която го жегна най-напред, беше: Колко знае Колабати?

— И така — рече той и затвори вратата. — Разбрала си.

— Да, братко.

— Как…

— И аз искам да знам същото! — тросна му се тя.

Колабати говореше толкова уклончиво. Знаеше, че яйцето е било измътено. А останалото? Кузум нямаше намерение да й казва нищо. Реши да действа по предположението, че сестра му знае само за празното яйце.

— Не исках да ти казвам за яйцето — рече накрая той. — Толкова се срамувах. Грижех се за него, но то се счупи…

— Кузум! — извика тя и скочи от стола със зачервено лице. — Не ме лъжи! Знам за кораба и за жените от рода Вестфален.

Той се втрещи като поразен от мълния. Сестра му знаеше всичко!

— Как…

— Вчера те проследих.

— Проследила си ме?

Беше сигурен, че вчера й се изплъзна. Колабати сигурно блъфираше.

— Не си ли взе поука от последния път?

— Да забравим за това. Снощи те проследих до кораба ти.

— Това е невъзможно!

— Така си мислиш. Но аз чаках и наблюдавах цяла нощ. Видях, че ракшасите излязоха и после се върнаха с плячката си. А днес научих от Джак, че Нели Пейтън, по баща Вестфален, е изчезнала снощи.

Тя го гледаше гневно.

— Престани да ме лъжеш, Кузум. Мой ред е да попитам как е станало това.

Изумен, той влезе в хола и се отпусна на един стол. Трябваше да й разкаже всичко. Е, почти всичко. Имаше нещо, което никога нямаше да сподели с нея — самият той едва се осмеляваше да мисли за него. Но останалото можеше да й разкаже. Надяваше се, че сестра му щеше да го разбере.

Кузум започна разказа си.