Франсис Пол Уилсън
Проклятието (14)

13.

Нели чу размяната на реплики между Джиа и Юнис.

Ето, започва се, помисли тя, тъй като знаеше, че Джиа ще избухне, когато научи какво е направила. Джиа беше красиво момиче, но твърде темпераментна. И толкова горда. Не искаше да приеме финансова помощ. Крайно непрактично отношение. И все пак… ако Джиа приемаше пари, Нели нямаше да й ги предлага така настоятелно. Съпротивата й само караше Нели да изобретява най-различни начини да й помага.

Възрастната жена се подготви за скандала и излезе на площадката на долния етаж.

— Аз го видях.

— И какво стана?

— Платих сметката.

Джиа отвори широко уста.

— Какво?!

Притеснена, Нели закърши ръце.

— Не мисли, че шпионирах, скъпа. Влязох в стаята ти, само за да се уверя дали Юнис се грижи добре за теб и видях плика. Сутринта платих някои мои сметки, така че реших да платя и твоята.

Джиа хукна надолу по стълбите и удари с юмрук по перилата, като се приближи до Нели.

— Нямаш право, Нели!

— Глупости! Мога да харча парите си за каквото искам!

— Поне да ме беше попитала.

— Е, да, но както знаеш, аз съм стара и ужасно забравям.

Думите й оказаха желания ефект. Джиа се усмихна, сетне прихна.

— Аха, забравяш като компютър.

— Ах, мила — каза Нели и я прегърна през кръста. — Знам, че те откъсвам от работата ти и това ще се отрази на финансите ти. Но толкова ми е приятно, когато ти и Виктория сте тук.

Пък и се нуждая от вас, помисли тя. Не бих издържала сама. Щях да полудея от тревога и скръб.

— Особено Виктория. Смея да кажа, че тя е най-свястното нещо, което племенникът ми е направил през живота си. Толкова е сладка. Не мога да повярвам, че Ричард има нещо общо с нея.

— Е, той наистина вече няма нищо общо с нея.

Нели се чувстваше неудобно, когато говореше за Ричард. Той беше позор за името Вестфален.

— И по-добре. Между другото, миналата година промених завещанието си и оставих почти всичко на Виктория.

— Нели!

— Тя е Вестфален — последната от фамилията, освен ако Ричард не се ожени повторно и не стане баща на още деца, в което дълбоко се съмнявам — и аз държа Виктория да получи своя дял от богатството, проклятието и всичко останало.

— Какво проклятие?

Как й се изплъзна от устата? Не искаше да споменава за това.

— Само се пошегувах, мила.

Джиа внезапно изпита слабост. Облегна се на Нели.

— Нели, не знам какво да кажа, но се надявам, че няма да ни се случи нищо лошо.

— И аз! Но не ми отнемай удоволствието да ти помагам от време на време. Имам толкова много пари и толкова малко радост в живота. Ти и Виктория сте най-голямата. Ще направя всичко, за да те улесня…

— Не желая да живея от милостиня, Нели.

— Съгласна съм. Но вие сте от нашето семейство, макар че ти възвърна бащината си фамилия. Като твоя леля държа на правото си да ти помагам. Точка по въпроса.

Тя целуна Джиа и се прибра в стаята си. Но щом затвори вратата, почувства, че смелостта я напуска. Приближи се препъвайки се до леглото и седна. Беше й толкова лесно да понася болката от изчезването на Грейс в присъствието на други — да се преструва, че е спокойна и да се владее. Но останеше ли сама, рухваше.

О, Грейс! Къде си? И докога ще мога да живея без теб?