Франсис Пол Уилсън
Проклятието (54)

7.

Кузум не можеше да чака повече. Видя залеза, който озари в огнено оранжево безбройните прозорци на опустелите в неделя небостъргачи. Мракът падаше над града мъчително бавно. Най-сетне изгря луната и настъпи нощта.

Време беше Майката да поведе малкото на лов.

Още не беше полунощ, но Кузум смяташе, че е безопасно да ги пусне. Неделя вечер в Манхатън цареше спокойствие. Хората седяха в домовете си и почиваха преди началото на поредната работна седмица.

Тази нощ жертвата щеше да бъде онази жена Пейтън. Колабати несъзнателно бе разчистила пътя, като взе шишенцето с еликсира на ракшасите от Джак. А Нели Пейтън бе изяла поне един от бонбоните с течността, докато сутринта разговаряха по телефона.

Кузум щеше да направи още една крачка към изпълнението на обета си. Щеше да постъпи с Нели Пейтън по същия начин, както с племенника и сестра й. Попаднеше ли в неговата власт, той щеше да й разкаже как е забогатяла и да я остави да размишлява един ден върху жестокостта на прадядо си.

А утре вечер щеше да предложи живота й на Кали и да я даде на ракшасите.