Франсис Пол Уилсън
Проклятието (73)

1.

Манхатън

Вторник, 7 август

„Защото аз съм смъртта, унищожителят на светове.“

Бхагавадгита

Ядосан и същевременно разтревожен, Джак тръшна телефонната слушалка. За десети път се обаждаше в апартамента на Кузум, но никой не отговаряше. Свърза се с информационната служба във Вашингтон, откъдето научи номера на Колабати Бахти.

Но и там цяла сутрин нямаше никой. Пътуването до Вашингтон траеше четири часа. Колабати би трябвало да е пристигнала, ако наистина бе напуснала Ню Йорк. Ала Джак не мислеше така. Тя беше твърде независима, за да се подчинява на брат си.

Измъчваха го видения, че Колабати е завързана и заключена някъде. Беше сигурен, че е пленница на Кузум. Брат й бе прибегнал до това заради връзката й с Джак. Чувстваше се отговорен.

Чувствата му към индийката бяха объркани. Държеше на нея, но не можеше да каже, че я обича. Имаха почти еднакви разбирания. Тя го приемаше такъв, какъвто беше, и дори му се възхищаваше. Всичко това наред с физическото привличане понякога беше опияняващо. Но за любов не можеше да се говори.

Трябваше да й помогне. Защо седя цяла сутрин до телефона? Защо не се опита да я намери?

Защото трябваше да отиде на Сътън Скуеър. Нещо го подтикваше да се отправи натам. Не искаше да се противопоставя на инстинкта си. Научил се бе да му се подчинява.

Облече се и пъхна семерлинга в кобура на глезена. Сложи в задния си джоб комплект инструменти за отключване на врати и пластмасова линийка и тръгна към вратата.

Почувства се добре. Най-после предприемаше нещо.