Франсис Пол Уилсън
Проклятието (84)

12.

— Трябва да се измия — каза Джак и посочи ранената си ръка, докато влизаха в апартамента му. — Ела в банята с мен.

Колабати го погледна учудена.

— Какво?

— Последвай ме.

Тя се подчини, без да задава повече въпроси.

Джак започна да мие мръсотията и засъхналата кръв, като в същото време я наблюдаваше в огледалото над мивката. Лицето й беше бледо и изнурено на безмилостно ярката светлина в банята. Самият той приличаше на призрак.

— Защо Кузум иска да изпрати ракшасите по дирите на едно момиченце?

Колабати сякаш излезе от унеса. Погледът й се проясни.

— Момиченце?

— На седем години.

Тя прикри с ръка устата си и попита през пръсти:

— Вестфален ли е?

Джак се вцепени и смрази от прозрението, което го осени.

Боже мой, това е връзката! Нели, Грейс и Вики — всички от рода Вестфален!

— Да — отговори той и се обърна към нея. — Последната Вестфален в Америка. Но защо точно те?

Колабати се облегна на стената до мивката и заговори — бавно и внимателно, сякаш премерваше всяка дума.

— Преди около век и четвърт капитан Албърт Вестфален ограбил един храм сред хълмовете в северен Бенгал — храма, за който ти разказах снощи. Убил жреца и жрицата и техните служители и опожарил храма до основи. Скъпоценните камъни, които откраднал, станали източника на богатството на рода Вестфален. Преди да умре, жрицата го проклела, като казала, че родът му ще завърши в кръв и болка в ръцете на ракшасите. Капитанът помислил, че е убил всички в храма, ала грешал. Едно дете избягало от пожара. Големият син бил смъртно ранен, но преди да умре, накарал малкия си брат да се закълне, че ще изпълни клетвата на майка им. В пещерите под развалините от храма било намерено едно-единствено яйце от женска ракшаси — ти видя черупката му в апартамента на Кузум. Яйцето и клетвата за отмъщение били предавани от поколение на поколение. Превърнали се в семейна традиция. Но никой не ги приемал сериозно — освен Кузум. Трябва да спасиш момиченцето — довърши Колабати, като най-сетне вдигна глава и го погледна в очите.

Джак сложи марля на раната и превърза ръката си.

— Защо Кузум е приел всичко това толкова сериозно?

— Кузум има проблеми…

— Ти мислиш така!

— Не разбираш. На двайсетгодишна възраст той даде обет за брахмачари — клетва за доживотно целомъдрие и всяческо въздържание. Спази я и остана заклет брахмачари в продължение на много години.

Очите й трепнаха и се вторачиха в стената.

— После наруши обета. И до ден-днешен не си е простил за това. Предишната нощ ти разказах за нарастващия брой на последователите му в Индия. Кузум смята, че няма право да бъде техен водач, докато не пречисти кармата си. Всичко, което е направил тук, в Ню Йорк, е било, за да изкупи вината си, задето е нарушил обета.

Джак запокити ролката с пластира към стената. Изведнъж се ядоса.

— И това ли е причината? — извика той. — Кузум е убил Нели, Грейс и кой знае още колко бездомници, само защото е чукал някоя! Я не ме баламосвай!

— Това е истината!

— Има и още нещо!

Колабати още не смееше да го погледне в очите.

— Трябва да се опиташ да разбереш Кузум…

— Не, не го разбирам! Само знам, че се опитва да убие момиченце, което по една случайност обичам много. Кузум наистина има проблем — и това съм аз!

— Той се опитва да пречисти кармата си.

— Не ми говори за карма. Снощи брат ти ми говори достатъчно за нея. Той е откачен!

Колабати се обърна към него. Очите й искряха.

— Не говори така!

— Можеш ли да го отречеш?

— Не! Не говори така за него! Само аз имам правото да го кажа!

Джак разбра това и кимна.

— Добре. Само ще си го мисля.

Тя се обърна и тръгна към вратата на банята, но Джак я спря. Трябваше да се обади на Джиа, за да провери как е Вики, но първо искаше да получи отговор на още един въпрос.

— Какво ти стана в трюма? Защо се разстрои толкова.

Раменете й се отпуснаха, а главата й се наклони на една страна. Сподавени ридания разтърсиха тялото й, после тя затвори очи и се разплака на глас.

Джак се смая. Не допускаше, че някога ще види Колабати обляна в сълзи. Мъката й го трогна. Той я прегърна.

— Разкажи ми всичко. Излей мъката си.

Тя поплака още малко, сгушила лице на гърдите му.

— Спомняш ли си, когато ти казах, че ракшасите са по-малки и по-бледи, отколкото би трябвало да бъдат? И колко се изненадах, че могат да говорят?

— Да.

— Сега разбирам защо е така. Кузум отново ме излъга. И аз пак му повярвах. Но това вече е много по-лошо от лъжа. И през ум не ми е минавало, че брат ми може да отиде толкова далеч!

— За какво говориш?

— Кузум ме излъга за мъжкото яйце! — В гласа й се прокрадна истерия.

Джак я отдалечи от себе си и я погледна в очите. Лицето й беше измъчено. Прииска му се да я разтърси, но се въздържа.

— Говори смислено!

— На бенгалски Кака-джи означава „баща“!

— Е, и?

Колабати се вторачи в него.

— О, боже!

Джак се облегна на мивката. Зави му се свят при мисълта, че Кузум е оплодил Майката ракшаси. Във въображението му изникнаха зловещи сцени от съвкуплението.

— Но как е възможно да е станал баща на онези ракшаси? Кака-джи сигурно е някаква титла на уважение или нещо подобно.

Колабати поклати бавно и тъжно глава. Изглеждаше изтощена — емоционално и физически.

— Не. Вярно е. Промените в малките са достатъчно доказателство.

— Но как?

— Вероятно когато Майката е била съвсем млада и покорна. Било му е необходимо само едно поколение от нея. После ракшасите са се чифтосвали помежду си и гнездото се е разраснало.

— Не мога да повярвам. Но защо го е направил?

— Кузум… — започна тя, но гласът й постепенно заглъхна. — Кузум понякога мисли, че Кали му говори насън. Вероятно вярва, че тя му е казала да се съвкупи с женската ракшаси. Има много легенди за ракшаси, които се сношават с хора.

— Не говоря за легендите! Тук става дума за действителния живот! Не разбирам много от биология, но знам, че оплождането между различни животински видове е невъзможно!

— Но ракшасите не са по-различни от хората, Джак. Както ти казах снощи, според легендата Древните богове на злото създали ракшасите като зловеща пародия на човечеството. Взели мъж и жена и ги преобразили в ракшаси. Това означава, че някъде много далеч в миналото човекът и ракшаса имат общ генетичен праотец. Трябва да го спреш, Джак! — добави тя и стисна рамото му.

Джак преглътна. Гърлото му пресъхна при спомена за ракшасите в трюма.

Колабати го целуна и каза по-весело:

— Ще отида да се изкъпя. Защо не дойдеш с мен?

— Ти отивай — отговори той, като внимателно се освободи от прегръдката й, без да я поглежда. — Някой трябва да стои на пост. Ще се изкъпя след теб.

Колабати се вгледа изпитателно в него с черните си очи, после се обърна и тръгна към банята. Вратата се затвори след нея и Джак въздъхна дълбоко. Тази вечер не изпитваше желание към нея. Дали заради нощта, прекарана с Джиа? Докато Джиа му отказваше, беше съвсем различно. Но сега…

Приближи се до писалището и извади магнума със заглушителя и патроните със сачмите. Взе и един Смит и Уесън 38-ми калибър и го зареди. После седна и зачака.