Франсис Пол Уилсън
Проклятието (42)

8.

Цяла вечер Колабати се чуди как да повдигне въпроса пред Джак. Трябваше да разбере истината за тревата дурба на всяка цена! Откъде е научил за нея? Имаше ли от нея у себе си?

Реши да подходи направо, и веднага щом влязоха в апартамента му, попита:

— Къде е дурбата?

— Нямам от нея — отговори Джак, докато окачваше сакото си.

Тя огледа стаята, но не видя саксии.

— Не може да нямаш.

— Не.

— Тогава защо ме попита по телефона?

— Нали ти казах…

— Истината, Джак. Моля те. Много е важно.

Той я накара да почака, докато махаше вратовръзката и разкопчаваше яката на ризата си. Сетне погледна Колабати в очите. За миг й се стори, че ще й каже истината, но вместо да отговори, Джак попита:

— Защо искаш да знаеш?

— Само ми кажи, Джак.

— Защо е толкова важно?

Тя прехапа устни.

— Преработена по определен начин, тревата може да е… опасна.

— В какъв смисъл?

— Моля те, Джак. Дай да видя какво имаш и ще ти кажа трябва ли да се притесняваш.

— И брат ти ме предупреди.

— Така ли?

Още не можеше да повярва, че Кузум няма пръст в тази история, но все пак той бе предупредил Джак.

— И какво каза?

— Имала „нежелателни“ странични ефекти. Надявах се, че може би ти…

— Джак, престани да ме разиграваш!

Той видя, че Колабати наистина се безпокои за него. Страхуваше се. Вероятно това го разколеба. Вторачи се в нея, после сви рамене.

— Добре.

Приближи се до огромното викторианско писалище, извади едно шишенце от мъничко чекмедже, скрито сред дърворезбата, и го занесе на Колабати. Тя посегна към него, но Джак го дръпна, поклати глава и махна капачката.

— Първо помириши.

Поднесе шишенцето към носа й и коленете й се огънаха. Еликсирът на ракшасите! Трябваше да му го вземе!

— Дай ми това, Джак. — Гласът й трепереше от страх.

— Защо?

Тя пое дълбоко въздух и започна да крачи из стаята.

— Кой ти го даде? И, моля те, не ме питай защо искам да знам. Само ми отговори.

— Добре. Отговорът е — никой.

Тя го изгледа гневно.

— Тогава ще формулирам въпроса по друг начин. Откъде взе шишенцето?

— От тоалетката на една възрастна дама, която изчезна в нощта срещу вторник.

Еликсирът не беше предназначен за Джак! Той бе попаднал случайно на него. Колабати започна да се успокоява.

— Пи ли от него?

— Не.

Но в това нямаше логика. Тя беше сигурна, че предишната нощ пред прозореца му имаше ракшаса. Еликсирът го бе привлякъл. Побиха я тръпки, като си представи какво щеше да стане, ако Джак беше сам.

— Не може да не си пил!

Той свъси вежди.

— Е, да… опитах го. Само една капка.

Колабати се приближи до него със свито сърце.

— Кога?

— Вчера.

— А днес?

— Не.

— Не трябва да пиеш — нито ти, нито някой друг.

— Защо?

— Излей го в тоалетната! Само не го поглъщай!

— Но какво толкова му има?

Джак се объркваше все повече. Колабати знаеше, че той иска отговори, но не можеше да му каже истината, защото щеше да я помисли за откачена.

— Това е смъртоносна отрова — отговори тя. — Провървяло ти е, че си опитал съвсем малко. Инак…

— Не е вярно. Дадох течността за анализ. В нея няма токсични вещества.

Колабати се прокле, задето не се беше досетила, че Джак може да е проучил съдържанието на шишенцето. Откъде иначе щеше да знае, че в него има дурба?

— Отровна е, но по друг начин — каза тя, съзнавайки, че той няма да й повярва.

Защо не можеше да лъже като Кузум? В очите й бликнаха сълзи на отчаяние.

— Джак, моля те, послушай ме! Не искам да ти се случи нещо лошо! Повярвай ми!

— Ще ти повярвам, ако ми обясниш какво става. Намерих шишенцето сред вещите на една изчезнала жена и ти ми казваш, че е опасно, но не и защо.

— Не знам какво става. Наистина! Само мога да ти кажа, че ако някой изпие тази течност, ще му се случи нещо ужасно.

— Така ли?

Джак погледна шишенцето в ръката си и го поднесе към устата си.

— Не! — извика Колабати и се хвърли към него. Твърде късно. Той вече преглъщаше течността.

— Идиот!

Беше разярена на собствената си глупост. Тя беше идиотката. Не разсъждаваше трезво. Инак щеше да предвиди неизбежността на случилото се. Освен брат й, Джак беше най-безкомпромисният човек, когото познаваше. Какво я накара да си помисли, че ще й даде еликсира, без да поиска обяснение какво представлява? Всеки глупак би се досетил, че той ще постъпи така.

А Джак я привличаше силно. Потресена, Колабати осъзна същинската дълбочина на чувствата си към него, когато го видя да преглъща еликсира на ракшасите. Имала бе множество любовници. Те влизаха и излизаха от живота й, докато беше в Бенгал, в Европа и във Вашингтон. Но никой не беше като Джак. Караше я да се чувства пълноценна. Той притежаваше нещо, което липсваше у другите — морална чистота. Искаше й се да бъде като него. Да бъде с него и да го запази само за себе си.

Но първо трябваше да намери начин да запази живота му тази нощ.