Франсис Пол Уилсън
Проклятието (20)

19.

Кого заблуждавам, помисли си Джак. От няколко часа се влачеше по улиците на Уест Сайд. Гърбът го заболя да ходи приведен. Ако побойникът беше останал в квартала, нямаше начин да не е минал покрай него.

По дяволите жегата, роклята и най-вече проклетата перука. Никога няма да го намеря.

Гнетяха го не само напразните усилия на тазвечерното търсене. Срещата с Джиа му бе нанесла тежък удар.

Джак се гордееше, че е човек, който не храни илюзии. Считаше, че в живота има равновесие и основаваше вярата си в Закона на Джак за социалната динамика — на всяко действие има равна по сила противоположна реакция, която не беше задължително автоматична или неизбежна, защото в живота не беше досущ като в термодинамиката. Понякога реакцията трябваше да бъде подпомагана. Точно тогава на сцената се появяваше Джак Майстора. Работата му беше да предизвиква осъществяването на реакциите. Харесваше му да се мисли за един вид катализатор.

Знаеше, че упражнява насилие. Не търсеше оправдание за това. Беше го приел. Надявал се бе, че в края на краищата и Джиа ще го разбере.

Имаше нещо в онзи тип, който седеше във входа… Лицето му, което подсъзнателно забеляза, докато отминаваше…

Джак изпусна дръжката на пазарската количка. Тя изтрака на тротоара. Наведе се да я вземе и погледна към входа.

Мъжът беше млад, с къса руса коса. На лявото си око имаше марлена превръзка. Сърцето на Джак затуптя силно. Това беше твърде хубаво, за да е истина. Нямаше начин да не е побойникът. В противен случай би било адско съвпадение. Но трябваше да се увери.

Вдигна количката и застана неподвижен, докато премисляше какъв да бъде следващият му ход. Превръзката го забеляза, но остана безразличен. Джак трябваше да направи нещо, за да привлече вниманието му.

Извика радостно, наведе се и се престори, че взема нещо от тротоара. Изправи се с гръб към улицата и с лице към Превръзката, а се правеше, че не го вижда, и бръкна в пазвата си. Извади пачката и пъхна „намерената“ банкнота. После натъпка парите уж в сутиена си и продължи по пътя си.

Измина стотина крачки, наведе се да оправи обувката си и погледна крадешком назад. Превръзката бе излязъл от скривалището си и вървеше след него.

Чудесно. А сега, да уредим срещата.

Джак извади бича и пъхна ръка в примката. Стигна до една уличка и свърна в нея.

След двайсетина крачки чу шума, който очакваше — забързани тихи стъпки, приближаващи зад гърба му. Щом приближиха до него, той се хвърли наляво и се прилепи до стената. Тъмната фигура се блъсна в количката и падна.

Оня се изправи, ругаейки, и застана с лице към него. Джак се почувства изпълнен с енергия и това го зарадва. Предстоеше му едно от най-големите удоволствия в занаята — да даде на побойника лъжичка от собственото му лекарство.

Превръзката изглежда се колебаеше. Освен ако не беше изключително тъп, той сигурно бе забелязал, че жертвата му се беше придвижила твърде бързо за една възрастна жена. Джак не искаше да го плаши, затова остана неподвижен. Сви се до стената и нададе силен вопъл.

Превръзката подскочи и огледа уличката.

— Хей! Млъквай!

Джак изпищя отново.

— Затваряй си устата!

Ала Джак само клекна, стисна още по-здраво дръжката на бича и пак извика.

— Добре, кучко — рече през зъби Превръзката и се хвърли към него. — Сама си го изпроси.

В гласа му прозвуча нетърпение. Джак разбра, че му харесва да бие безпомощни хора. Превръзката се надвеси застрашително над него с вдигнати юмруци. Джак скочи, замахна с лявата ръка и го удари по лицето. Младежът политна назад.

Джак знаеше какво ще последва, затова се придвижи вдясно, докато още нанасяше удара. Веднага щом възвърна равновесие, Превръзката хукна да бяга. Току-що бе направил голяма грешка и го разбра. Вероятно беше попаднал на ченге, действащо под прикритие. Устреми се към свободата, но Джак размаха бича над главата му. Тялото на младежа се отпусна, преди да успее да се отдалечи на няколко метра от Джак. Инерцията го понесе с главата напред към стената. Хулиганът се строполи на улицата и изохка.

Джак свали перуката и роклята, обу маратонките, приближи се до Превръзката и го бутна с крак. Онзи изпъшка и се претърколи. Изглеждаше зашеметен и Джак го разтърси за рамото. Изведнъж дясната ръка на младежа се извиси и замахна. Държеше десетсантиметрово острие. Джак го сграбчи за китката и заби свободната си ръка в лявото му слепоочие. Превръзката изръмжа от болка. Джак го натисна още по-силно и побойникът започна да се мята като риба на сухо. Накрая пусна камата. Джак отслаби натиска и Превръзката се опита да вземе ножа. Джак очакваше това. Замахна с бича и го уви около ръката му. Изпукването на костта бе последвано от писък на болка.

— Счупи я!

Превръзката се претърколи по корем, сетне пак на една страна.

— Ще ти скъсам задника за това, мръсно ченге!

Стенеше, виеше и псуваше несвързано, като през цялото време държеше счупената си ръка.

— Ченге ли? — тихо каза Джак. — Не ти провървя, приятел. Въпросът е личен.

Стенанията спряха. На лицето на младежа се изписа тревога. Подпря се на стената, за да се изправи, но Джак вдигна бича.

— Не е честно, човече!

Превръзката отново легна на земята.

— Честно ли? — изсмя се гадно Джак. — А честно ли постъпи с възрастната дама, която вчера причака тук? В тази уличка няма правила, приятел. Тук сме само ти и аз.

Очите на русокосия се разшириха.

— Виж какво, човече. Не знам какво става, но аз не съм онзи, когото търсиш. Миналата седмица пристигнах от Мичиган.

— Не ме интересува! Само миналата нощ… и възрастната дама, която обра и преби.

— Не съм пребивал никаква възрастна дама!

Превръзката започна да хленчи, когато Джак вдигна заплашително бича.

— Кълна се в Бога, човече!

Джак трябваше да признае, че този тип беше много убедителен.

— Ще ти помогна да си спомниш. Колата й се повредила. Дамата носела тежка огърлица, която приличала на сребърна и имала два жълти камъка в средата. Одрала те е покрай окото.

Превръзката явно започна да се досеща и Джак почувства, че гневът му се засилва.

— Старицата е в болница. Може да умре всеки момент.

— Не, чакай, човече! Слушай!

Джак сграбчи младежа за косата и блъсна главата му в тухлената стена.

— Ти слушай! Искам огърлицата. Къде я заложи?

— Да я заложа ли? Онзи боклук? Хвърлих я!

— Къде?

— Не знам.

— Спомни си!

Джак отново блъсна главата му в стената.

Пред очите му непрекъснато беше крехката възрастна жена, която умираше в болничното легло, пребита от този нещастник. В душата му се отваряше черна дупка. Внимавай! Овладей се! Превръзката му трябваше в съзнание.

— Добре. Чакай да помисля.

Джак успя да си поеме дъх. После още веднъж.

— Мисли. Имаш трийсет секунди.

— Стори ми се, че е сребърна. Но когато я разгледах на светлото, разбрах, че не е.

— Искаш да повярвам, че дори не си се опитал да вземеш няколко долара за нея?

— Аз… Не ми хареса.

Джак се поколеба.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами, не ми хареса, човече. Имаше нещо гадно в нея. Хвърлих я в едни храсти.

— Наоколо няма храсти.

Превръзката изтръпна.

— Има! Само че на две преки оттук.

Джак го изправи.

— Покажи ми ги.

Младежът се оказа прав. Между Уест Енд и Дванайсето авеню, там, където 58-ма улица се спускаше към река Хъдсън, имаше жив плет. Джак бръкна в храстите, прерови боклуците и извади огърлицата.

Накитът блесна на светлината на уличната лампа. Успях! По дяволите, намерих я!

Огърлицата беше тежка и неудобна за носене. Защо ли Кузум настояваше толкова много да си я върне? Докато я държеше в ръката си, Джак си помисли, че в накита наистина има нещо противно.

Глупости, помисли той. Това беше само купчина желязо с два камъка, подобни на топази.

И все пак, едва устояваше на първичния инстинкт да хвърли огърлицата и да избяга.

— Сега ще ме пуснеш ли? — обади се Превръзката. Лявата му ръка беше посиняла и подута. Той я притисна внимателно до гърдите си.

Джак вдигна огърлицата.

— И заради това си пребил една възрастна жена — тихо каза той, усещайки, че гневът му напира да избие.

— Виж какво, човече — рече младежът, като насочи показалеца на здравата си ръка към Джак. — Не ме разбра…

Джак видя ръката, която жестикулираше на две крачки от него и яростта му внезапно избухна. Удари с бича дясната ръка на Превръзката и отново се чу изпукване и вик на болка.

Стенейки, побойникът се свлече на колене, а Джак тръгна към Уест Енд авеню.

— Да видим сега как ще пребиваш възрастните дами, фукльо.

Черната дупка в душата му започна да се смалява. Без да се обръща, той се отправи към по-оживените части на града. Огърлицата подрънкваше в ръката му.

Не беше далеч от болницата. Хукна да бяга. Искаше да се отърве от накита колкото е възможно по-скоро.