Франсис Пол Уилсън
Проклятието (46)

12.

Кузум стоеше в машинното отделение на корабчето и всяка клетка в тялото му вибрираше в синхрон с бученето на дизеловите двигатели. Бръмченето, ревът и тракането на двата мотора удряха по тъпанчетата на ушите му. Тук, в утробата на кораба, можеше да умре човек и никой нямаше да чуе виковете му, когато моторите работеха.

Вече бяха загрели. Време беше да свика екипажа.

Дузината ракшаси, които обучаваше на корабчето, бяха в добро състояние, но Кузум искаше да поддържа сетивата им изострени. Събитията през последните няколко дни го бяха накарали да бъде бдителен. Тази вечер само засили безпокойството му.

Излезе угрижен от машинното отделение. Майката и малкото пак се бяха върнали с празни ръце. Това означаваше само едно — Джак бе вкусил отново от еликсира, а Колабати го бе защитила с… тялото си.

Мисълта го изпълни с отчаяние. Сестра му се самоубиваше. Прекарваше твърде много време с чужденци. Вече се обличаше като тях. Какви ли други противни навици щеше да възприеме? Трябваше да намери начин да я спаси от самата нея.

Но не тази нощ. Сега имаше други грижи. Каза вечерните си молитви и поднесе на Богинята вода и сусам, както правеше три пъти дневно. Утре вечер щеше да й принесе в жертва нещо, която тя предпочиташе. Беше готов за работа. Но нямаше да наказва ракшасите.

Кузум взе бича и почука с дръжката по люка. Майката и малкото сигурно чакаха от другата страна. Бръмченето на моторите беше сигнал за готовност. Той пусна ракшасите. Докато черните силуети пъплеха по стъпалата, Кузум залости люка и тръгна към кабината на щурвала.

Застана пред контролните уреди. Вече ги познаваше добре. По време на престоя си в Лондон бе компютризирал почти всички функции на кораба, включително навигацията и управлението. Щом излезеше в открито море, определяше посоката и включваше компютрите. Така можеше спокойно да се занимава с нещо друго.

Всичко работеше безупречно. Беше изпробвал системата, когато преплава Атлантическия океан с екипажа от хора и тегления отзад шлеп с ракшасите.

Но системата действаше само в открито море. Компютрите не можеха да го изведат от нюйоркското пристанище. Кузум трябваше да свърши повечето работа. Това, разбира се, беше незаконно, но не можеше да рискува и да приеме на борда никой. Беше убеден, че ако отплава в подходящ час и навлезе в международни води, никой няма да го спре. Но ако пристанищният или граничният патрул го стигнеха и се опитаха да се качат на борда, Кузум щеше да бъде готов да ги посрещне.

Упражненията бяха много важни за него — успокояваха го. Случеше ли се нещо непредвидено и по някакъв начин властите откриеха живия му товар, той трябваше да е сигурен, че ще може да отплава незабавно. Ето защо, редовно подготвяше ракшасите, за да не забравят задълженията си.

Реката беше тъмна и неподвижна, а кеят — пуст. Кузум провери уредите. Всичко беше готово за тазвечерното упражнение. Едно-единствено примигване на сигналните светлини и ракшасите пристъпваха към действие. Бяха пъргави и неуморни. Можеха да скачат от перилата на кораба до кея, да развързват въжетата от пилоните и да ги хвърлят на борда. Дори да паднеха, нямаше нищо страшно. Ракшасите се чувстваха добре във водата. Та нали плуваха зад кораба, когато откачи шлепа им край Статен Айлънд, и след като митничарите го провериха, отново се качиха.

След няколко минути Майката задраска по люка. Това беше сигнал, че въжетата са прибрани. Кузум включи на задна скорост. Двата мотора започнаха да отдалечават корабчето от пристана.

Насочи се към Ню Джърси, зави на юг и изключи моторите. Ако бе настъпил моментът за тръгване, щеше да продължи напред, към Атлантическия океан. Ех, само да можеше! Де да беше изпълнил вече дълга си! Кузум с нежелание обърна и насочи корабчето обратно към пристанището. Приближи се до кея, примига два пъти със сигналните светлини и ракшасите скочиха да завържат въжетата за пилоните на пристана.

Кузум си позволи да се усмихне със задоволство. Да, те бяха готови. Скоро щяха да напуснат завинаги тази противна страна. Той щеше да се погрижи утре вечер ракшасите да не се върнат с празни ръце.