Франсис Пол Уилсън
Проклятието (6)

5.

Кузум се върна в болничната стая и премести един стол до леглото. Стисна съсухрената ръка на болната и се вгледа в нея. Кожата беше хладна, суха и крехка. Сякаш нямаше плът, а само кости.

Обзе го дълбока тъга.

Погледна жената и видя молбата в очите й.

— Кузум — каза тя на бенгалски с болезнен и немощен глас. — Умирам.

Той знаеше това. И тази мисъл разкъсваше сърцето му.

— Американецът ще ти донесе огърлицата. Казаха ми, че е много добър.

Бъркс бе употребил думите „изключително добър“. Кузум мразеше по принцип всички британци, но трябваше да признае, че Бъркс не беше глупак.

— Той ще ти я върне — добави Кузум и погали отпуснатата й ръка.

Жената като че ли не го чу и повтори:

— Умирам.