Франсис Пол Уилсън
Проклятието (53)

6.

Джиа вдигна слушалката на третото иззвъняване. Един любезен глас с акцент попита дали може да говори с мисис Пейтън.

— За кого да й предам?

— Кузум Бахти.

— О, мистър Бахти. Аз съм Джиа ди Лауро. Запознахме се на приема вчера.

— Приятно ми е да ви чуя отново, мис Ди Лауро. Снощи бяхте много красива.

Джиа се засмя учтиво и отиде да каже на Нели.

Възрастната жена гледаше телевизия в библиотеката.

Докато се качваше по стълбите, Джиа реши, че не трябва да се доверява на първоначалното възприятие. В първия момент мистър Бахти не й хареса, но после се оказа, че той е приятен човек. Тя се усмихна мрачно. Никак не я биваше да преценява хората. Ричард Вестфален й се бе сторил достатъчно очарователен, за да се омъжи за него, но сетне излезе, че е съвсем различен. А след това Джак.

Нели вдигна слушалката, а Джиа насочи вниманието си към екрана.

— Какъв мил човек — рече Нели, след като приключи разговора.

— Така изглежда. Защо се обади?

— Искал да си поръча „Черна магия“ и попита откъде съм ги взела. Казах му, че са изпратени от Лондон. Той настоя да ги опитам, за да му кажа дали са толкова хубави, колкото ги помни. И аз изядох един бонбон. Прекрасни са! Ще си взема още един. Заповядай.

Джиа поклати глава.

— Не, благодаря. Вики е алергична и аз отвикнах от шоколада.

— Жалко — каза Нели и захапа още един бонбон. — Божествени са!