Франсис Пол Уилсън
Проклятието (50)

3.

Тунелът „Линкълн“ беше почти празен. Джак прекоси ивицата, която отбелязваше границата между Ню Йорк и Ню Джърси и си спомни колко се радваха с брат си и сестра си, когато минеха тази линия на връщане у дома. Навремето изпитваше радостна тръпка, когато се прибираше в Ню Джърси, но сега съвсем не му беше весело.

Излезе от тунела и присви очи на слънчевата светлина. Отправи се нагоре, мина през Юниън Сити, а после се насочи надолу, към низините на Ню Джърси. Пътят се виеше през блатисти долини, покрай пристанището на Нюарк и околните рафинерии и химически заводи. Комините бълваха противен пушек.

Ала щом навлезе във вътрешността на областта, пейзажът постепенно се промени и стана хълмист. Колкото по̀ на юг отиваше, толкова повече мислите му се връщаха към миналото. Спомни си за мистър Канели и за помощта, която бе оказал на първите си клиенти.

Ала напрежението му нарастваше и той знаеше причината. Наближаваше мястото, където бе загинала майка му.

Тогава бе „теглил чертата“ между себе си и останалите хора, както се беше изразила Колабати.

Това се случи, когато беше третокурсник в Рътгерс. През една неделна вечер в началото на януари. Джак беше във ваканция. Бяха ходили на гости у леля Дорис в Хайтстаун и се прибираха у дома. Джак седеше на задната седалка, а родителите му — отпред. Шофираше баща му. Джак предложи да седне зад волана, но майка му каза, че начинът, по който задминавал камионите, я изнервял. Разговаряше с баща си за предстоящите финали по бейзбол, а майка му наблюдаваше спидометъра, за да бъде сигурна, че не превишават ограничението от деветдесет и пет километра в час. Веселото им настроение след прекарания с роднините ленив зимен следобед беше внезапно помрачено. Минаваха под един надлез, когато с трясък колата се разтресе и дясната половина на предното стъкло се разби на безброй блещукащи парченца. Баща му извика от изненада, а майка му — от болка. В колата нахлу леден въздух. Майка му изстена и повърна.

Баща му спря. Джак скочи на предната седалка и видя какво е станало. Една шлака беше разбила предното стъкло и се бе забила в ребрата и стомаха на майка му. Не знаеше какво да направи. Гледаше безпомощен как майка му изгуби съзнание и се отпусна. Джак изкрещя на баща си да кара към най-близката болница. Баща му подкара лудешки, като настъпи газта, натисна клаксона и присветваше с фаровете. Джак облегна майка си назад и извади шлаката. После съблече палтото си и я зави. Майка му повърна още веднъж — този път само кръв. Докато я държеше, Джак усети, че тялото й изстива. Знаеше, че има вътрешен кръвоизлив, но не можеше да направи нищо.

Стигнаха до отделението за спешни случаи, но майка му почина по време на операцията от разкъсан черен дроб и далак. Кръвта й бе изтекла в коремната кухина.

Спомни си безмерната скръб. Безкрайното бдение и погребението. И въпроса — защо? Полицията не откри нищо и едва ли някога щеше да разбере нещо. Нощем младежите често се качваха на надлеза и пускаха разни предмети върху колите долу. Когато съобщиха за инцидента, виновниците отдавна бяха изчезнали. В отговор на молбите им щатските полицаи само свиваха безпомощно рамене.

Баща му реагира на случилото се, като се затвори в себе си. Трагедията го накара да изпадне в унес. Организмът му привидно функционираше, но всъщност не чувстваше абсолютно нищо. Реакцията на Джак беше различна — студена, спокойна и съкрушителна ярост. Предстоеше му нова задача. Знаеше мястото и как да се справи. Само оставаше да разбере кой е злосторникът.

Не можеше да мисли за нищо друго.

Накрая свърши работата.

Мина много време и инцидентът остана в миналото. Но винаги, когато наближеше надлеза, в гърлото му засядаше буца. Сякаш виждаше как шлаката пада, разбива се заедно с вихрушка стъклени парченца и се забива в него.

Джак потрепери. Мразеше Ню Джърси.