Франсис Пол Уилсън
Проклятието (39)

5.

— Поразителна сте! — възкликна продавачката.

— Много си хубава, мамо — рече Вики.

— Изумителна! — добави Нели.

Беше завела Джиа в „Ла Шансон“. Харесваше този бутик, защото отвън не приличаше на магазин за дрехи, а на луксозно ресторантче.

Джия стоеше пред огледалото. Официалната рокля беше от бледоморава коприна и без презрамки. Нели я хареса най-много от четирите, които Джиа пробва. Видя как младата жена поглежда крадешком цените на етикетите с надеждата да купи най-евтината рокля, но там нямаше такива. Твърдоглаво момиче. Нели се усмихна. Парите нямаха значение.

Тя се вгледа в нея, доволна от избора й. Роклята беше идеална, а цветът отиваше на лицето на Джиа.

— Ще бъдеш гвоздеят на вечерта, мила.

— Да — рече Джиа. — Ще я взема.

Платиха, излязоха от магазина и взеха такси.

— Искам да те питам нещо — тихо каза Джиа, докато се прибираха. — Измъчва ме вече два дни. Става дума за… наследството, което ще оставиш на Вики. Спомена за него в четвъртък.

Нели се стресна. Говорила ли бе за условията в завещанието си? Да… Напоследък съзнанието й беше толкова замъглено.

— Какво те безпокои?

Джиа никога не повдигаше въпроса за парите.

— Не се смей, ти каза нещо за проклятието, което вървяло наред с богатството на рода Вестфален.

— О, мила — усмихна се Нели, — това са само приказки!

— Искаш да кажеш, че си го измисли?

— Не аз. Сър Албърт измърморил нещо такова, когато изкуфял и се напоркал.

— Сър Албърт?

— Прадядо ми. Всъщност той натрупал богатството. Интересна история. В средата на миналия век семейството имало някакви финансови затруднения — така и не знам точно какви, пък и няма значение. Но скоро след завръщането си от Индия сър Албърт намерил някаква стара карта в мазето на замъка и тя го завела при огромен таен склад, пълен със скъпоценни камъни, скрити там по времето на нормандското нашествие. Замъкът бил спасен. Повечето скъпоценни камъни били превърнати в пари, които били вложени, и оттогава състоянието непрекъснато нараства.

— А проклятието?

— О, не обръщай внимание на това! Не биваше да споменавам за него! Ами, то е нещо… в смисъл че фамилията Вестфален ще завърши „в кръв и болка“ и някакви „черни неща“ ще дойдат за нас. Но не се тревожи, мила. Досега всички са живели дълго и са починали от естествена смърт.

Джиа се отпусна.

— Това е хубаво.