Франсис Пол Уилсън
Проклятието (72)

11.

Джак видя, че на лицето на Кузум се изписа страх. Това беше хубаво. Нека да трепери. Да изпита онова, което Грейс и Нели бяха почувствали преди смъртта си.

Ала не натисна спусъка. Предимно поради практични съображения. Никой нямаше да чуе изстрела, но едва ли щеше да се отърве лесно от трупа.

Пък и се тревожеше за Колабати. Какво ли се беше случило с нея? Кузум явно обичаше твърде много сестра си, за да й причини болка, но човек, който държеше на кораба си онези чудовища, беше способен на всичко.

— Къде е тя? — повтори Джак.

— В безопасност е, уверявам ви — отговори Кузум, като внимателно премерваше думите си. — И далеч от вас.

На лицето му затрептя един мускул.

— Къде?

— На сигурно място… докато с мен не се случи нищо лошо и се върна при нея.

Джак не знаеше дали да му вярва или не, но не искаше да оставя въпроса току-така.

Кузум стана.

Джак не го изпускаше от прицел.

— Останете на мястото си!

— Трябва да тръгвам.

Индусът се обърна и се насочи към вратата. Джак трябваше да признае, че негодникът беше смел. Спря там и погледна Джак.

— Но искам да ви кажа още нещо. Тази нощ пощадих живота ви.

Изумен, Джак скочи от креслото.

— Какво?

Изкуши се да спомене за ракшасите, но си спомни молбата на Колабати. Тя явно не бе казала на брат си, че Джак е бил на кораба.

— Мисля, че се изразих съвсем ясно. Жив сте само заради услугата, която направихте на моето семейство. Смятам, че вече не съм ви длъжник.

— Нямаме никакви задължения един към друг. Аз свърших работата, а вие ми платихте. Квит сме.

— Моето виждане е по-различно. Но пак ви казвам, че вече съм изплатил дълга си. И не ме следете. Някой може да пострада заради това.

— Къде е Колабати? Ако не ми кажете, ще стрелям в дясното ви коляно. Продължавате ли да мълчите, ще стрелям и в лявото.

Джак беше готов да го стори, но Кузум не направи опит да избяга. Продължи да го гледа спокойно.

— Можете да започвате. Страдал съм и преди.

Джак го погледна в очите и видя несломимата воля на един фанатик. Кузум бе готов да умре, без да пророни дума.

Настъпи продължително мълчание, после индусът се усмихна леко, излезе и затвори вратата. Джак нагласи ударника на празното гнездо и внимателно освободи петлето на магнума. Сетне се приближи до вратата и я заключи. Ала първо я ритна.

Наистина ли Колабати се намираше в опасност или Кузум блъфираше? Джак имаше чувството, че е надхитрен, но не можеше да рискува да остави въпроса ей така.

Най-важното беше да разбере къде е Колабати. Утре трябваше да се опита да я намери. Може би наистина бе заминала за Вашингтон. Искаше да бъде сигурен.