Франсис Пол Уилсън
Проклятието (25)

2.

Джиа остави слушалката и се облегна на стената. Притесни се, когато Джак я попита какво е правила предишната вечер. Изведнъж си въобрази, че Джак ги е проследил до ресторанта и после до дома на Карл.

Снощи се любиха за пръв път. Тя не искаше приятелството им да отива дотолкова далеч така скоро. Беше се зарекла този път да не бърза. Ала снощи промени решението си. Откакто видя Джак, напрежението й постоянно растеше и накрая имаше чувството, че ще се задуши. Нуждаеше се от някого. А Карл беше с нея. Пък и силно я желаеше.

Дотогава деликатно бе отклонявала поканите да отидат в апартамента му. Но снощи се съгласи. Всичко беше точно. Гледката от прозореца — зашеметяваща, брендито — приятно и загряващо, а осветлението в спалнята му — толкова меко, че когато я съблече, кожата й заблестя и я накара да се почувства красива.

Карл беше добър любовник — търпелив, опитен, нежен и внимателен.

Но не се получи. Тя се престори, че изпитва оргазъм едновременно с него. Това не й хареса, но в момента изглеждаше най-подходящото решение. Карл направи всичко както трябва. Той не беше виновен, че тя дори не се доближи до освобождаването на напрежението, от което се нуждаеше.

За всичко беше виновен Джак.

— Ще ми направиш ли една услуга, мила? — прекъсна мислите й Нели. — Обади се на Мисията и ме извини. Няма да отида на приема им утре вечер.

— Трябва да отидеш.

— Не. Ще бъде неприлично.

— Не ставай глупава. Грейс би настоявала да отидеш. Освен това се нуждаеш от промяна на обстановката. Цяла седмица не си излизала.

— Ами ако тя се обади?

— Юнис ще бъде тук.

— Тогава ще дойдеш с мен.

Джиа се втрещи. Последното, което искаше да прави в събота вечерта, беше да стои в стая, пълна с дипломати от Обединените нации.

— Не…

— Ела!

— Но Вики е…

— Юнис ще бъде тук.

Джиа се помъчи да измисли някакво извинение. Трябваше да отклони молбата на Нели.

— Нямам какво да облека.

— Ще излезем и ще ти купя нещо.

— Изключено!

Нели извади кърпа от джоба си и изтри устни.

— Тогава и аз няма да отида.

Джиа се опита да я изгледа гневно, но издържа само няколко секунди и се разсмя.

— Добре, стара изнудвачко…

— Мразя да ме наричат стара.

— Ще дойда с теб, но ще облека някоя от дрехите, които имам.

— Утре следобед ще излезем и ще ти купя рокля. Щом ще ме придружаваш, трябва да си облечена подходящо. Точка по въпроса. Ще тръгнем, след като обядваме.

Нели се обърна и забърза към библиотеката.

Джиа изпита смесица от обич и безпокойство. Възрастната дама от Лондон я беше надхитрила за пореден път.