Франсис Пол Уилсън
Проклятието (79)

7.

— Жадна съм, мамо.

— От китайската храна е. Пийни още вода.

— Не искам вода. Омръзна ми от нея. Няма ли плодов сок?

— Съжалявам, миличка, но не можах да изляза да напазарувам. Тук има само вино, а ти не бива да го пиеш. Утре сутринта ще ти купя сок. Обещавам.

— Ох, добре.

Вики се отпусна на стола и скръсти ръце на гърдите си. Пиеше й се плодов сок и не искаше да гледа тъпите новини. Пък и мистър Гросман не млъкваше.

Езикът й пресъхна. Защо нямаше малко сок?

Тогава се сети за портокала. Сигурно е много вкусен.

Без да каже нищо, тя стана и се вмъкна в спалнята, където щеше да спи с майка си. Куфарчето с нещата на мис Джелирол беше в гардероба. Вики коленичи в тъмното, отвори го и извади портокала. Кората му беше хладна. Устата й се напълни със слюнка от самото ухание.

Заби палец в кората и започна да я бели. Измъкна едно парченце и го захапа. Устата й се изпълни със сладък и вкусен сок. Налапа остатъка и откъсна още едно парченце, когато долови нещо странно във вкуса. Не беше неприятен, но не беше и хубав. Отхапа от второто парче. Същият вкус.

Изведнъж се уплаши. Ами ако портокалът беше развален? Може би затова сутринта Джак не й позволи да го изяде. Ако й станеше лошо?

Разтревожена, Вики бутна остатъка от портокала под леглото. Щеше да го изхвърли незабелязано в боклука, когато й се предоставеше възможност. После излезе безгрижно от спалнята и отиде в банята да измие ръцете си и да пие вода.

Надяваше се, че няма да я заболи коремът. Майка й щеше ужасно да се ядоса, ако разбереше, че е взела портокала. Но най-вече се молеше да не повърне. Това беше най-гадното нещо на света.

Върна се в хола и извърна глава, за да не видят лицето й. Чувстваше се виновна. Погледнеше ли я, майка й веднага щеше да разбере, че нещо не е наред.