Франсис Пол Уилсън
Проклятието (35)

1.

Манхатън

Събота, 4 август 198-

Джиа влезе в къщата и климатичната инсталация започна да охлажда потната й кожа. Разкошните къси руси къдрици бяха полепнали по врата й. Беше облечена само в спортна фланелка без ръкави и шорти, но въпреки това й беше топло. Часът беше едва девет и трийсет, а температурата — вече около трийсет градуса.

Помагаше на Вики да закачи пердетата в къщичката в задния двор, но там беше горещо като в пещ, макар че имаше щори на прозорците и от Ийст Ривър подухваше ветрец. Вики не забеляза, но Джиа беше сигурна, че ще припадне, ако останеше още една минута.

Постепенно се побъркваше тук, на Сътън Скуеър. Е, беше хубаво да има прислужница, готвачка и централна климатична инсталация, но умираше от скука. Отвикна от установения ред и й беше трудно да работи. А искаше да се занимава с нещо, защото часовете минаваха толкова бавно.

Трябваше да се измъкне оттук!

На външната врата се позвъни.

— Аз ще отворя, Юнис — извика тя.

Отначало се зарадва, че е дошъл посетител, но после уплашена осъзна, че някой от полицията може да носи лоша вест за Грейс. Преди да махне резето, погледна през шпионката.

Пощальонът. Подаде й голяма кутия.

— Специална доставка — рече той и я огледа от главата до петите.

Джиа не му обърна внимание.

Пратката беше от Англия.

— Нели! Колет!

Възрастната жена вече слизаше по стълбите.

— Има ли писмо от Грейс?

— Едва ли. Освен ако не се е върнала в Англия.

Нели свъси вежди и разкъса кафявата хартия.

— Ах! — възкликна тя. — „Черна магия“!

В колета имаше черна правоъгълна кутия с позлатени ръбове и червена роза на капака. Бонбони от натурален шоколад с различни видове пълнеж.

— Любимите ми бонбони! Кой ли…

— Има бележка.

Нели я разгъна и прочете: „Не се тревожете. Не съм ви забравил. Ваш любящ племенник Ричард“.

— Ричард? — възмутена повтори Джия.

— Да! Колко мило, че се е сетил за мен! Той знае, че „Черна магия“ са любимите ми бонбони.

— Може ли да видя бележката?

Нели й я подаде, без да я погледне отново. Вече вдигаше капака на кутията. Преддверието се изпълни с ухание на натурален шоколад. Възрастната жена вдъхна аромата, а Джиа се вторачи разгневена в бележката.

Тя беше написана от старателна женска ръка. Не бяха драсканиците на бившия й съпруг. Вероятно се е обадил в магазина, казал им е какво да напишат, а по-късно се е отбил там и е платил. А може да е изпратил най-новата си приятелка. Да, това би било повече в стила на Ричард.

Джиа усмири гнева, който кипеше в нея. Бившият й съпруг, собственик на една трета от огромното богатство на Вестфален, имаше достатъчно време да обикаля света и да изпраща на леля си скъпи шоколадови бонбони от Лондон, но не отделяше нито пени за издръжката на дъщеря си, още по-малко за картичка за рождения й ден.

От друга страна, Ричард не се престараваше за никого, особено за лелите си. Те нямаха добро мнение за него и не се притесняваха да му го показват. Тогава защо им изпращаше бонбони? Какво се криеше зад този мил подарък, дошъл като гръм от ясно небе?

— Представяш ли си? — продължи Нели. — Подарък от Ричард! Колко мило! Кой би си помислил…

Изведнъж и двете усетиха, че в преддверието има и трети човек. На прага стоеше Вики. Беше облечена в бяла фланелка и жълти шорти. Детето ги гледаше с широко отворени сини очи.

— Това подарък от татко ли е?

— Да, миличка — отговори Нели.

— А за мен има ли нещо?

Сърцето на Джиа се сви. Горката Вики…

Нели я погледна разтревожена, после се обърна към момиченцето.

— Още не, Виктория, но съм сигурна, че скоро ще получиш подарък. А през това време ще си поделим бонбоните…

Възрастната жена закри устата си с ръка, осъзнавайки какво беше казала.

— О, не — рече Вики. — Татко не ми изпраща бонбони. Той знае, че не бива да ям шоколад.

Тя изпъна гръб, вирна брадичка, обърна се и забърза към задния двор.

Лицето на Нели помръкна.

— Забравих, че е алергична. Ще отида при нея…

— Остави — възрази Джиа и сложи ръка на рамото й. — И по-рано сме говорили по този въпрос.

Нели остана в преддверието. Изглеждаше много по-възрастна, отколкото беше. Без да съзнава, стискаше кутията с шоколадовите бонбони с осеяни със старчески петънца ръце. Джиа не знаеше кого да съжалява повече — Вики или Нели.