Франсис Пол Уилсън
Проклятието (67)

6.

Колабати наблюдаваше през шпионката, докато Джак се качи в асансьора и вратата се затвори след него.

Твърде много ли му беше разказала? Всъщност не си спомняше какво изтърси след шока, който изживя, когато видя дупката в яйцето на ракшаси. Вероятно не беше разкрила много — толкова отдавна криеше тайни от хората, че това се бе превърнало в неотменна част от природата й. Но въпреки това искаше да бъде сигурна.

Тя се съвзе и остави за по-късно тази грижа. Стореното — сторено. Тази нощ Кузум щеше да се върне. След онова, което й бе казал Джак, тя беше убедена в това.

Вече всичко й беше ясно. Името. Вестфален. То обясняваше всичко. Само не знаеше откъде Кузум бе намерил мъжкото яйце. И какво възнамеряваше да прави по-нататък.

Вестфален… Мислеше, че брат й бе забравил това име. Но Кузум не забравяше нищо — нито услуга, а още по-малко обида. Той никога нямаше да забрави името Вестфален. Нито клетвата, свързана с него.

Колабати потрепери. Капитан Албърт Вестфален беше извършил ужасно престъпление и заслужаваше същата смърт. Но не и потомците му. Не трябваше да загиват невинни хора заради престъпление, извършено, преди да са били родени.

Но нямаше смисъл да се тревожи за тях. Трябваше да реши как да подходи към Кузум. За да защити Джак, се налагаше да се преструва, че самата тя знае повече. Опита се да си спомни името на изчезналата предишната нощ жена… Нели Пейтън. Трябваше да намери начин да постави Кузум в положение на самоотбрана.

Колабати влезе в спалнята и взе празното яйце. Пусна черупката точно пред вратата. Тя се разби на хиляди късчета.

Нервна и притеснена, тя седна на един стол и се опита да се успокои.