Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Майстор Джак (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tomb, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2023 г.)

Издание:

Автор: Ф. Пол Уилсън

Заглавие: Проклятието

Преводач: Юлия Чернева

Година на превод: 1996

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1996

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Редактор: Балчо Балчев

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19112

История

  1. — Добавяне

9.

Ако имаше възможност да избира къде да живее, Джак би се спрял на Сътън Скуеър и по-точно на отрязъка между 58-ма улица и Сътън Плейс, откъдето се виждаше Ийст Ривър. Там нямаше високи сгради и офиси, а само четириетажни тухлени къщи, боядисани в пастелни тонове. На прозорците и вратите имаше дървени капаци. Това беше кварталът на автомобилите бентли и ролс-ройс, на шофьорите с ливреи и бавачките в бели униформи. А на две преки на север, надвиснала застрашително като някакъв страж, се извисяваше изящната конструкция на Куийнсбъро Бридж.

Джак помнеше добре това място. Идвал бе тук и преди. Миналата година, когато изпълняваше поръчката на британската мисия, той се запозна с лелите на Джиа. Те го поканиха на малко семейно тържество. Джак не искаше да отиде, но Бъркс го убеди. Онази вечер промени живота му. Срещна Джиа.

Докато пресичаше Сътън Плейс, чу детски глас.

— Джак! Джак!

Малко момиченце с развети черни плитки, протегнати ръце и без преден зъб изскочи от къщата и хукна по тротоара. Подскачаше с безразсъдната нехайност на седемгодишно дете, което изобщо не се съмняваше, че ще го хванат, ще го вдигнат и ще го завъртят.

Джак направи точно това. Сетне я притисна до гърдите си, а тя уви тънките си ръчички около врата му.

— Къде беше, Джак? — прошепна Вики. — Толкова време те нямаше.

На гърлото му заседна буца. Стъписан от чувствата, които напираха в него, той само я притисна още по-силно. Едва сега разбра колко много я обича.

Съзря Джиа. Тя стоеше на прага със сериозно изражение. Обърна се, за да скрие сълзите, които бликнаха в очите му.

— Много силно ме стискаш, Джак.

Той я пусна.

— Да. Извинявай, Викс.

Прокашля се, съвзе се, хвана я за ръката и тръгна към къщата.

Джиа изглеждаше добре. По дяволите, всъщност беше страхотна в тясната фланелка и джинси. Късата й руса коса блестеше. Сините й очи приличаха на зимно небе, разчистено от облаците. Пълни и сочни устни. Изправени рамене, вирнати гърди и бяла кожа. Румени скули. Още му беше трудно да повярва, че е италианка.