Франсис Пол Уилсън
Проклятието (9)

8.

— Той закъснява, нали, мамо?

Джиа ди Лауро бе сложила ръце на раменете на дъщеря си. Двете стояха до прозореца в гостната и наблюдаваха улицата. Вики тръпнеше от вълнение.

— Не съвсем.

— Дано не е забравил.

— Не е. Сигурна съм.

Макар че ми се иска да е забравил.

Бяха минали два месеца, откакто напусна Джак. Вече свикваше да живее без него. В живота й дори се появи друг мъж.

Но защо не можеше да се отърси от миналото? След развода с бившия си съпруг Джиа искаше да прекъсне всякакви връзки със семейство Вестфален и дори възвърна бащината си фамилия. Но лелите на Ричард не я оставиха на мира. Те обожаваха Вики и използваха най-различни поводи да примамят Джиа и дъщеря й в къщата на Сътън Скуеър. Лелите отидоха толкова надалеч, че поръчаха люлка с чадър и дървена къщичка за игра, която монтираха в задния двор специално за Вики.

Ето защо, когато Нели се обади разтревожена, че във вторник сутринта Грейс е изчезнала, Джиа веднага отиде в къщата им. И остана там.

— Махни се от прозореца. Ще ти кажа, когато пристигне.

— Не, мамо! Искам да го видя!

— Добре, но щом дойде, не искам да тичаш насам-натам и да вдигаш шум. Само го поздрави учтиво и отиди да си играеш в къщичката. Разбра ли?

— Онзи там не е ли той? — попита Вики и се надигна на пръсти.

Джиа погледна, засмя се и дръпна плитките на дъщеря си.

— Изобщо не прилича на него.

Отдалечи се от прозореца, после отново се върна и се примири да стои зад Вики и да гледа. Джак заемаше важно място в необичайно проницателната преценка на Вики за хората. Но, в края на краищата, той бе заблудил и самата Джиа.

Джак явно заблуждаваше всички.