Дейвид Морел
Последно разкритие (83)

20.

Наказателната операция не отиде по-далеч от Парал. Тя стигна толкова близо до Вила, но без да го хване, и това беше всичко. След като Мексико заяви, че експедицията може да отиде, където си иска, само не на юг, изток или запад, Пършинг продължи движението си на север. Страната беше огромна и дива, войската му прекалено разпръсната, а продоволствените му линии прекалено много разтегнати. Когато през юни друга военна част започна военни действия срещу силите на Каранса, този път това се случи на едно място, наречено Каризал, реакцията на Каранса беше толкова силна, че Америка и Мексико едва не влязоха във война. Експедицията се оказа ограничена даже по-нататък на север и след това напълно безполезна. Все пак тя продължи още седем месеца. Пършинг и един поручик, Джорд Патън младши, имайки наум войната в Европа, изработиха методи на подготовка — окопи, бодлива тел и картечници, които щяха да бъдат от полза, в случай че Съединените щати се намесеха, и когато следващата година през април Съединените щати действително влязоха във войната, силите на Пършинг два месеца след като се бяха върнали от Мексико образуваха сърцевината на американските сили зад океана. За тях отговаряше Пършинг, АЕС, така ги наричаха, Американски експедиционни сили, и също както Шеридън и Шермън след Гражданската война бяха тръгнали да се сражават с индианците, така Патън след Мексико се включи в Първата световна война, а след това, разбира се, във Франция и Втората световна война.

Вила, възстановен след нараняването си, подпомогнат от хората в Парал, отиде в Дуранго и прегрупира силите си. Започна с удари срещу предните постове на Каранса, най-напред Сатево, Санта Изабел, Чихуахуа Сити, после Парал, Тореон, Камарго и половин дузина други. Изглеждаше, че той отново е станал сериозна сила. До този момент това нямаше значение. Беше направил каквото трябва. Неговият колега и съперник Запата беше попаднал в засада. Каранса, заплашен от бунт, беше заграбил колкото може богатства и побягнал, прострелян смъртоносно на път за Веракрус. Обрегон, който някога беше лоялен към него, се разбунтува, сформира куклено правителство, а след това пое сам управлението. Няколко години по-късно беше застрелян от един млад човек, който искаше да защити интересите на католическата църква. Междувременно Вила беше отправил към правителството молба за прошка и беше получил няколко хиляди акра и една хасиенда близо до Парал. Той живя там няколко години.

През 1923 година в резултат на комарджийски дългове и на скарване около заплащането на някакви мебели, които беше взел, осем мъже му устроиха засада на горния етаж на едно здание в Парал. Вила се появи с шест телохранители — колата му беше додж, от този вид, с който Пършинг беше водил експедицията си — и те стреляха много пъти, така че никой да не оцелее. И все пак един остана жив. Погребаха Вила в Парал. Една година по-късно някой отворил гроба и му отрязал главата. Никой не знае какво се случи с нея. Самата кола се намира в Чихуахуа Сити, ръждясала, надупчена от куршуми, покрита със стъкло в една голяма розова къща, сега музей, в която някога е живял Вила.

Последната му голяма битка беше през 1919 година в Хуарес, недалеч от границата до Ел Пасо, при която бяха засегнати сгради на Съединените щати и загинаха войници и цивилни. Командващият Форт Блис на име Ъруин, който преди това беше заедно с Пършинг в Мексико, се разгневи дотам, че нареди на артилерията си да стреля през границата срещу една състезателна писта в Хуарес, където се бяха разположили силите на Вила. Под прикритието на артилерийския обстрел една кавалерийска част прекоси Рио Гранде и нападна десния фланг на Вила. Войници негри с натъкнати щикове на пушките си прекосиха реката и нападнаха другия фланг. Разбиха го напълно. За последен път в историята си американската кавалерия предприе такава атака. Много от участниците в нея се бяха сражавали под командването на Пършинг в Мексико, в Тринадесети кавалерийски полк с майора и стареца в Парал и по-късно, когато разказваха за тази последна атака, имаше мнозина, които твърдяха, че са видели стареца, че заедно с тях е прекосил Рио Гранде при нападението срещу пистата, прогонвайки Вила от града. Имаше разногласия относно това как е изглеждал Календър, как е бил облечен, дали е изглеждал по-стар и дали движенията му са били по-забавени, но всички бяха съгласни с това, че са го видели, че са яздили до него, че кобурът му на рамото е бил пак на обичайното си място, че е яздил неуморимо с пистолет в ръка и стрелял. Всички те бяха съгласни в още едно нещо — че когато конете им изчерпали силите си, когато амунициите им свършили и били принудени да спрат, старецът продължил напред. Силите на Вила се насочили към едно възвишение и го прехвърлили, а старецът продължил след тях, като самотно петънце под обедното слънце, изчезвал, насочвал се нагоре, виждал се като точка на върха, докато изчезнал окончателно.