Дейвид Морел
Последно разкритие (19)

18.

— Господа, предстои ни неофициално, както разбирате, да навлезем в Мексико.

Войниците реагираха така, сякаш не бяха чули, не че не слушаха, но като че ли съобщението не беше разбрано. Сержантът почака, докато слагаха на земята вили, чесала и четки, без да свалят поглед от него. Той продължи:

— Точно така — Мексико. Можете да очаквате, че ще тръгнем вдругиден при изгрев-слънце, така че ако имате да пишете писма или да поправяте ботуши или да шиете копчета, ще е добре да се заловите с това. И докато се занимавате с това, кажете си молитвите, защото, повярвайте ми, стигнете ли веднъж там, бог да ви е на помощ… Бог да ни е на помощ на всички… В случай че някой от вас е сключил договор, представяйки си да прекара времето в някоя потънала в зеленина страна на изток, очаквайки да се нахвърлим върху немците, трябва да знае в какво се въвличаме. Вие ще яздите на юг и ще преминете през деветдесет и четири хиляди квадратни мили от най-омразната на бога, най-голата и изпечена от слънце купчина от скали и прах, която благият създател в лошо настроение е измислил и която се нарича провинция Чихуахуа.

В задната част на конюшнята, подпрян на преграда на височината на рамото, с лице, мокро от пот и посипано с прах от почистването на мръсната слама, Прентис погледна през войниците пред себе си към сержанта, който им говореше, а след това и към самите войници — ако можеха те да бъдат наречени така — най-младите, най-новите попълнения в лагера. Смущаваше го, че е поставен заедно с тях. Не че самият той не беше млад и нов — това той положително беше демонстрирал — и не че този вид работа не беше нещо, което той и те заслужаваха. Но той си спомни начина, по който беше действал по време на атаката, и му мина през ум, че те биха могли да действат по същия този начин. Нещо повече, че той самият би могъл отново да действа така. Начинът, по който трябваше да се постъпи, според него, беше те да се смесят с опитните войници и да им се даде възможност да почувстват пряко и самостоятелно нещата. Ако бъдат изолирани, ще бъдат лишени от възможност да подражават на някого.

Конюшнята нямаше стени от тази страна, само покрив и поддържащи го колове. Той отмести погледа си от войниците и сержанта, който говореше с тях, от другите отделения и балите слама и го насочи към откритото пространство навън и подготвителните работи, които се извършваха в лагера. Беше се говорело за отиването им в Мексико, но повечето бяха мислили, че им предстои да усилят границата. Сега те бяха по-добре ориентирани. Каруци, теглени от мулета, пренасяха щайги. Войници пасяха и гледаха конете. Други опъваха въжета като прегради за конете. И в един миг, вън, на слънцето и праха, с глава високо над двама войници — каубои, сочещ към група коне, той забеляза Календър.

Още няколко коня минаха помежду им и Календър вече го нямаше, а сержантът продължаваше да говори.

— Ще яздите без прекъсване, доколкото ви позволяват силите, ще се храните, спите и псувате върху седлата си, толкова ще ви опротивеят конете, че ще бъдете готови да се закълнете, че те са самият дявол. Ще се молите за дъжд, но дъжд няма да има никакъв. Ще сънувате храна, но няма да получавате нищо друго, освен боб и хляб. И през цялото време, когато ще бъдете зад Вила, мексиканските федералисти ще бъдат след вас, защото някакви проклети глупаци в Мексико са се заели да спорят с нас, а сега ние нахлуваме, без да сме получили тяхната благословия.

— Сержант, колко ще трае това?

Сержантът погледна строго слаботелесния хлапак, който го беше прекъснал и не знаеше точно как да се отнесе към въпроса, но след малко реши.

— Майорът ми каза, че полковникът му казал шест седмици, но, ако питате мен, по-вероятно е да са шест месеца или даже една година. Ето защо ви говоря това. Ще чуете много приказки за това, какво ще правим там, как ще оправим нещата и ще се върнем, преди някой да се е усетил, но не вярвайте нито на дума от всичко това. Това са приказки от същия вид като тези, нека преминем океана и покажем на французите как трябва да се сражават с немците, и всичко това е напълно погрешно. Следата, оставена от нападателите, е вече от два дена. Ще ни бъде адски трудно да вървим по нея. На повечето места земята е прекалено твърда, другаде пясъчни бури запълват отпечатъците и ние не можем да разчитаме на това, че селяните ще ни покажат пътя — Вила или ги храни, или ги плаши, и това е от дълго време. Така че очаквайте най-лошото, а ако нещо добро се случи, още по-хубаво. Но не разчитайте на това… Това е единственият известен на мене начин, по който мога да ви подготвя.

Прентис погледна сержанта, после към отделенията и балите слама и отново към откритото пространство. Конете бяха отминали, след разсейването на облака прах след тях се видя цивилният, обърнат с гръб, впрочем никаква грешка не можеше да има, огромен и солиден, даже при това разстояние, движещ се към група войници, сочещ с глава към редица варели и към мястото, където те трябваше да бъдат преместени.