Дейвид Морел
Последно разкритие (53)

7.

Докато яздеше, Прентис мислеше за това.

Лагерът със събран багаж се бе разцепил на по-малки колони, разпънати като пръстите на ръка. Доджът на Пършинг беше в центъра, следван от собствената му група и кореспондентите в техните хъдзъни и фордове. В началото пръстите стояха един до друг. После се разтвориха, отправяйки се към различни по-ниски сектори на компаса.

Прентис, който се намираше по-напред и се взираше през праха и маранята, видя, че старецът язди близо до челото и си спомни какво му беше казал.

— Мога да ти покажа всички тези неща, малките похвати и трикове, но те са лишени от стойност, ако не ги направиш твои собствени, ако не усвоиш и други, подобни на тях. Защото работата не е в триковете, а в отношението, което стои зад тях, в навика на ума. Никога не можеш да си позволиш нехайство. Не можеш да предприемеш нещо, все едно колко невинно или привидно безопасно изглежда, без да си представиш най-лошото и без да си съставиш план какво да правиш.