Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Last Reveille, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Дейвид Морел

Заглавие: Последно разкритие

Преводач: Златозар Керчев

Издател: ИК „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1996

Тип: роман

Националност: канадска

Печатница: „Абагар“, Велико Търново

Редактор: Любен Иванов

Коректор: Диана Черногорова

ISBN: 954-701-013-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4550

История

  1. — Добавяне

2.

Започваше да пие малко след като изгря слънцето. Поне до това заключение стигна Прентис по-късно. Той самият се събуди малко след това и видя, че старецът вече е станал и заминал. Прентис беше мислил по въпроса какво да му даде като подарък и най-накрая реши, отиде до торбата си, извади малкия завит в плат пакет, задържа го в ръката си и го разгледа за момент, а след това тръгна да го търси. Намери го при оборите. Другите приготвяха закуска, занимаваха се със снаряжението си, наглеждаха конете си, а Календър току-що беше напоил и нахранил своя и сега се обърна при влизането на момчето.

— Добро утро.

Старецът не отвърна на поздрава. Беше се обръснал и измил лицето си за първи път от много дни. Ризата и панталоните му бяха чисти. Косата му беше сресана, държеше шапката си в ръка. Никога досега не беше изглеждал толкова изискан и млад. Той се подпря на каруцата, вдигна рамене и се усмихна, а Прентис му поднесе пакета.

— Това нещо няма да ти послужи, но е най-хубавото, което имам.

Старецът не разбра. След малко изведнъж погледът му придоби странен израз. Той се отдръпна от каруцата и се изправи, челото му се набръчка, не толкова от смущение, колкото от изненада, и в следващия момент Прентис сложи пакета в ръката му.

Старецът изглеждаше смутен.

— Не знам какво да кажа.

— Не е необходимо. Просто го разгъни.

Старецът кимна мълчаливо. Продължи да мълчи и след като остави шапката си, свлече връвта, разви плата и се загледа в малката картонена кутия. Отвори я и с пръст избута встрани още плат, после се загледа в лъскавия златен джобен часовник.

Нито помръдна, нито премигна, нищо.

Изведнъж Прентис се почувства неспокоен.

— Беше подарък от баща ми. Надписът изглежда подходящ.

Старецът го изгледа с втренчен поглед. След това, като извади часовника с голямата си ръка, отвори капака, при което се чу приятно щракане, и Прентис се замисли върху това, което старецът прочете, върху това, как той самият се беше почувствал в деня, когато го беше получил:

За рождения ти ден с най-добри чувства.

Старецът го изгледа с присвити очи.

— Честит рожден ден.

— Благодаря. — Старецът кимна, после се ръкува с него и това беше моментът, в който Прентис долови миризмата.

В действителност той я познаваше от доста дълго време, но беше мислил, че това е нещо друго, нещо изгнило в зобта. Сега миризмата не можеше да се сгреши. Импулсивно поиска да спомене за това. После се въздържа, но даже и тогава разбра, че го казва.

— Пил ли си?

Старецът го погледна.

— Това е само малко лосион след бръснене.

Прентис поклати глава.

— Че какво? Аз празнувам.

— Не разбирам. Къде си го държал?

— О, тук-там. Винаги е наблизо, ако човек знае как да го потърси. Не ми казвай, че искаш малко.

— Не. Баща ми не пиеше, аз също.

— Фундаменталист или нещо такова?

— Нещо такова.

— Е, това е много лошо. Не, вземам си го обратно. Така е добре. Сега за мен ще има повече.

Прентис отново поклати глава.

— Не ми казвай, че си мислел, че не пия.

— Не. Мисля, че съм знаел.

— И какво си знаел? Това, че пия рано сутрин?

— Предполагам.

— Добре тогава, нека видим как ще действаш, когато станеш на шестдесет и пет. Нека видим дали няма да се заловиш с пиене.

— Това не е оправдание.

— О, въпросът не е в това. Става дума за забавление. Хайде, нека разширим малко умствения ти кръгозор. Снощи ти реши да отидеш при тези момичета, но сега, тази сутрин не ти харесва, че съм пил. Има малко противоречие.

— Снощи беше по-друго. Така или иначе не отидох.

— Но беше готов да отидеш. Алкохолът не е важен. Важен съм аз. Баща ти не е пиел и ти мислиш, че не трябва да пия и аз. А сега имам една новина за теб. Не съм ти баща.

И толкова. Приятен, непринуден разговор по различни причини беше прераснал в нов спор.

Нямаше начин да се продължава след това, което беше казал старецът. Беше нещо като ултиматум, като шамар и Прентис можеше или да се махне, или да се опита да върне разговора назад.

Беше му крайно неприятно от това, че нещата се бяха развили толкова лошо.

— Хей, не искам да говоря с теб така. Искам само да ти пожелая щастлив рожден ден.

Старецът го загледа.

— Това е точно така. Нямам нищо против твоето пиене. Искам да кажа, това няма значение. Никакво. Нека се върнем малко назад. Честит рожден ден.

Старецът постепенно се поотпусна. Вдигна рамене.

— Мисля, че имаш право.

— Съжалявам. Аз съм виновен.

— Не, аз съм упорит. Характерно за тази възраст.

И Прентис трябваше да се усмихне. Знаеше, че не трябва, но не можа да се сдържи.

И старецът трябваше да се усмихне.

— Мисля, че ще е най-добре, ако говорим за нещо друго.

Всичко беше на път да се оправи.

Старецът погледна часовника.

— Много съм ти благодарен. Имаш право, това нещо няма да ми послужи, но все пак съм ти благодарен и ще го нося със себе си, все едно че ще ми служи. Нещо повече, ще го ценя. Не мога да си спомня подарък, който да ме е радвал повече. Благодаря.

Сега съвсем сигурно всичко щеше да се оправи и всичко, което оставаше на Прентис да направи, беше да се успокои, да се усмихне и да кимне.

Шумът от приготовленията на войниците беше толкова настойчив, че двамата се обърнаха, за да ги видят, и Прентис каза:

— Боже мой, аз даже нямах възможност да нахраня коня си. — Той вдигна ръцете си забързан, поклати глава, засмя се и побягна. Зад себе си чу смеха на стареца, който стоеше прав край каруцата.