Дейвид Морел
Последно разкритие (15)

14.

Сержантът се придвижи по опашката за храна, наля си чаша кафе, обърна се и му каза:

— Календър.

Прентис не разбра.

— Това е името. Майлс Календър. Защо ти трябва да знаеш?

Столовата беше наполовина пълна, войниците се хранеха на масите от груби дъски, други влизаха, за да се наредят на опашката.

— Трябва да му дам нещо. Знаеш ли къде мога да го намеря?

— Отсреща при конете, но на твое място не бих го безпокоил.

Прентис почака, докато сержантът взе чиния говеждо с боб, после каза:

— Благодаря. — И се обърна.

— Хей, чу ли какво ти казах?

Но Прентис вече излизаше през вратата.