Дейвид Морел
Последно разкритие (24)

23.

На пътя пред тях лежеше тяло, мъртво от около седмица, така реши хирургът. Възможно беше трупът да е на американец. Трудно беше да се каже след слънцето и койотите. Човекът беше със завързани очи, прострелян в главата, без обувки, панталони и портфейл. Колоната спря и го погреба. Свещеникът избъбри някакви молитви и те продължиха.

Майорът изпрати да повикат Календър.

— Според картата пред нас има някакви градове. Вземи индианците. Провери ги.

Календър отказа.

— Защо?

Календър поклати глава.

— Индианците. Нямам намерение да работя с тях.

— По дяволите, Майлс.

— Не ме интересува. Те не влизаха в сметката.

— Тогава вземи белите разузнавачи. Все ми е едно. Вземи, когото искаш. Важното е да провериш тези градове.

Календър кимна и обърна коня си.

Прентис проследи отдалечаването му с поглед.

След малко над приглушеното прашно бавно движение на конете и неравното боботене на камионите отзад Прентис чу един по-различен звук, по-висок, който идваше от по-друг вид мотор. Звукът в началото беше слаб, после постепенно се засилваше. Колоната току-що беше прехвърлила един баир и Прентис, като се обърна назад по посока на пътя, но който беше дошъл, видя края на колоната, после върха на баира и това, че другите войници гледаха, накъдето гледаше и той. Шумът беше даже по-силен. Върхът беше забулен в прах, с неясни контури поради горещината, предната част на един камион съвсем малко се показваше във височината. Камионът стана по-голям, по-широк. Звукът стана по-плътен, по-висок, когато камионът се откъсна, топлинните вълни си правеха шеги със зрението, само че камионът не беше камион, а самолет и сега той летеше. Бил е там през цялото време, двукрил, лек Къртис, Прентис беше чувал в лагера името Джени, толкова крехък и треперещ, че беше истинско чудо, че се е издигнал над земята. Той летеше точно по дължината на колоната, достатъчно ниско и поради това плашеше конете. Въпреки това някои войници вдигнаха ръце и като ги размахваха, възторжено го приветстваха. Пилотът се спусна ниско, при което се чу силният рев на мотора, и махна с ръка на свой ред. Коженият му шлем и очилата се виждаха ясно. След това със същата бързина, с която се беше появил, той се отдалечи, смаляващ се, с все по-слаб шум от мотора, превръщайки се в точка.

Вторият самолет се появи след по-малко от тридесет секунди.