Дейвид Морел
Последно разкритие (79)

16.

Старецът не беше виждал нищо, което да може да се сравни с това, начина, по който момчето стреляше, потта, която се стичаше по лицето му, размесения с нея прах, с това, как крещеше, стреляше, докато наоколо падаха мексиканци, докато американските войници стенеха, а момчето продължаваше да крещи, като обхванато от лудост, а Календър участваше в сцената заедно с него, като крещеше, стреляше, без даже да съзнава, че все още го пази, когато получи куршум в рамото си, на същото място, където беше ранен, когато се сражаваше с тези войници близо до онова село на север и беше паднал по очи. Даже тогава старецът не разбра, че е ранен, докато не се опита да се подпре на ръката си, за да стане. Ръката не издържа и той падна. Изви се върху едната си страна и се загледа в ръката си. Ръкавът му беше червен и топъл. Петното се разширяваше, но той не изпитваше никаква болка. След малко шумът от писъците и стрелбата му даде възможност да се опомни и той запълзя към скалата. Поне беше лявата ръка. Поне все още можеше да стреля. Но когато се изправи на колене, поглеждайки покрай скалата, видя, че мексиканците са много наблизо и отново сграбчи момчето и го затътри към коня му. Не знаеше откъде получаваше тази сила и това присъствие на духа, за да върши толкова много неща едновременно — да стреля, да избутва момчето, да го качва на коня му. Лицето му се изкриви от болка, когато се мяташе върху собствения си кон. Другите яздеха заедно с него надолу по пътя.

Дадоха още три сражения като това и почти бяха останали без хора. Неколцина се върнаха и се присъединиха към тях, когато бяха стигнали до върха на едно възвишение, откъдето забелязаха разположено далече селище, съвсем малко, но все пак представляваше убежище и той видя колоната, малки фигурки там долу, които се окопаваха. Но мексиканците бяха прекалено близо. Американците не можеха да поемат риска да преминат цялото това разстояние, яздейки на открито, и затова скочиха от конете още веднъж, спряха се на върха, разположиха се в кръг, мушкаха се зад едри камъни, вдлъбнатини, използваха всичко за прикритие — скалите отдавна бяха останали зад тях, — а войниците в селото видяха какво нравят и се качиха на конете си, за да се присъединят към тях, точно когато първата вълна удари възвишението. Старецът бягаше, като търсеше прикритие, когато откри, че момчето не е до него. Обърна се и го видя да лежи с обляно в кръв лице. Първата му мисъл беше, че е ранено. После видя скалата, върху която беше паднало, тя също беше в кръв, и реши, че се е препънало. Изтича до него и го издърпа на безопасно място. Първата вълна ги удари, когато бяха приклекнали зад един голям камък. Старецът стреляше. Повали двама, които приближаваха възвишението. Другите американци поддържаха стрелбата до отминаването на първата вълна и се присъединиха към онези зад тях.

Старецът се зае да провери какво е нараняването на момчето. То мигаше срещу него, по лицето и косата му имаше кръв. Погледът му стана нормален. Гледаше стареца така, като че ли преди това не беше забелязал присъствието му.

— Колко време? — попита Прентис.

Старецът се намръщи и в същия момент разбра. Колко време го е нямало. Опита се да каже: Поне един час, по-вероятно два, но нямаше как да го знае — а и не получи възможност да го каже. Втората вълна почти ги удряше вече. Той бутна момчето и му каза:

— Вземай си пистолета. Ти ме забърка в тая каша. Сега се оправяй. — И започна да стреля.

Момчето беше изпуснало своя Спрингфийлд при падането си. Взе пистолета си, дръпна затвора назад, прицели се и стреля. Старецът даде още два изстрела и пушката му издаде празен звук. Той извади пистолета си, издърпа затвора и започна да стреля. Повали двама. После забеляза друг, който напредваше на кон към момчето, прицели се и го свали, като в същото време получи в тялото си нов куршум.

Когато падна, момчето съзнаваше присъствието на стареца. Погледна и видя, че старецът се гърчи, прицели се и повали човека, който го беше прострелял, обърна се и видя, че един друг язди срещу него, прицели се и дръпна спусъка и после не се случи нищо, коленичи, чувствайки се безпомощен и тогава мексиканецът се прицели и стреля срещу него и част от съзнанието му го напусна и той отново беше във фермата, разговаряше със стареца и баща си. Знаеше, че ще станат приятели, и в този момент образът на стареца изчезна.