Дейвид Морел
Последно разкритие (52)

6.

— Просто така, за майтап, представи си, че аз съм твоят враг. Слез от коня си и тръгни срещу мен.

Беше сутрин и Тринадесети кавалерийски ескадрон се готвеше за тръгване. Трябваше им почивка, но това не беше важно. Пършинг беше очаквал с нетърпение пристигането на колоната от Колумб. След като дни преди това беше изпратил други единици, той остави край себе си едно ядро от войници и сега, след като другите му сили бяха заедно, планираше няколко набега в по-голяма дълбочина в Мексико в източно, южно и западно направление. Съществуваха различни слухове относно местонахождението на Вила и той искаше да ги провери.

Прентис вече беше на коня и се обръщаше към мястото, където се събираше дружината му, когато неочаквано пред него изникна старецът. Застана вляво от него и каза това.

Прентис не можеше да разбере какво имаше предвид старецът.

— Хайде — настоя старецът.

Прентис го погледна продължително, вдигна рамене, слезе и се обърна към него. Пистолетът на стареца беше насочен към него.

— Ти не знаеш това, но си мъртъв. Това не става така. Гледай.

Той прибра пистолета си, отиде до коня и му даде да помирише дланта и пръстите си, преди да прокара ръката по лицето и врата му и да хване лъка, качи се с помощта на едната ръка, стремето изскърца.

— Не слизай от коня открит за погледа, на когото и да е, ако му нямаш доверие.

— И за теб ли се отнася?

— Отнася се за всички. Помни това във връзка с хората, които познаваш, и няма да го забравиш, когато наблизо има непознат.

Докато говореше, старецът обърна коня, така че Прентис да може да го гледа отстрани. Тогава, използвайки едната си ръка, слизайки от коня така, че само главата и краката му се виждаха, нищо друго, той се появи от другата страна на коня с пистолет, отново насочен към него.