Дейвид Морел
Последно разкритие (28)

27.

Той стигна до Пършинг късно следобед.

Беше третият ден от експедицията, осемнадесети март, и тъй като колоната от Колумб се намираше само на половината път до мястото на срещата, мислеше, че и Пършинг все още ще е на значително разстояние. Вярно е, че разчиташе на това. Той и колегата му бяха тръгнали по-рано от заплануваното и бяха положили всички усилия да стигнат, така че да имат един-два дни, преди да се заловят за работа. За Колония Дублан се смяташе, че е някакво чудо, дървета и потоци и култивирана земя, колония на мормони, които чакаха с нетърпение някакъв знак, че идва помощ.

Като първи човек на това място, той си представяше спокойно посрещане, ядене и пиене и щедро гостоприемство, нощи на прохлада, прекарани в сън, дни върху пейка, скрита от слънцето.

Сега, когато слънцето се бе спуснало ниско вдясно, пилотът забеляза как природата започна да се променя, от скали и малки пропасти и навеяни пясъци и кактуси към зелени поля и високи раззеленени дървета и течаща вода със слънчеви отблясъци. Между дърветата различи върхове на къщи, някои с плоски покриви, други островърхи, бели, както той си мислеше, от боядисано дърво, и още други кафяви. Забеляза стени от скални отломъци между нивите, добре изорани редици от, както му се струваше, поникващо жито. Видя дребната фигура на фермер, който работеше с магаре и плуг. По-нататък потокът вече беше по-голям, край него жени перяха дрехи. Зърна каруца, теглена от кон, която бавно се движеше по някакъв път, после кола, камион, палатки, войници, пасящи коне, и разбра, че Пършинг е измамил надеждите му.