Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Last Reveille, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Дейвид Морел

Заглавие: Последно разкритие

Преводач: Златозар Керчев

Издател: ИК „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1996

Тип: роман

Националност: канадска

Печатница: „Абагар“, Велико Търново

Редактор: Любен Иванов

Коректор: Диана Черногорова

ISBN: 954-701-013-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4550

История

  1. — Добавяне

12.

— Какво ще му дадеш?

— Морфин за болката. Секонал за успокоение и за спиране на конвулсиите.

Стояха близо един до друг с конете си, затягаха коланите им и се готвеха да ги възседнат. Старецът направи усилие да придърпа ремъка и да го стегне, но движението му с една ръка беше непохватно и накрая помоли момчето да му помогне.

— С турникета всичко е достатъчно ясно — додаде Календър, без да сваля очите си от момчето, докато приключи с ремъка и спусна стремето от седлото. — Отровата е с местно действие, това е сигурно, но няма защо да й се разрешава да се разпространява повече, отколкото трябва. Ако се намирахме близо до някой град, бихме могли да вземем малко лед, да го привържем към мястото и да намалим отока. Тези мокри превръзки, които те накарах да увиеш, служат за тази цел, но, разбира се, ледът е по-добро нещо.

Календър стоеше до главата на коня, държеше поводите, гледаше Прентис.

— Фактите приемам за нещо безспорно — изсумтя Календър. — Видя какво се случи. Сега не трябва никога да се оставяш да бъдеш ухапан по този начин и не трябва да се чудиш какво да правиш, ако бъде ухапан някой друг. Длъжен си да имаш нещо за първа помощ като мен и да го носиш в торбата си — калиев перманганат, морфин, нещо от този сорт — и трябва да знаеш сто други подобни неща. Същото е както това, че не трябва да излизаш срещу някого, освен ако не го познаваш така добре, както познаваш себе си, освен ако не знаеш всичко относно него. Така е с всички неща. Имаш една-единствена задача и тя е да бъдеш експерт. Ако искаш да имаш знания за всичко това, просто трябва да наблюдаваш и да запомняш.

Старецът замълча, сякаш замислен за него. После продължи:

— Но има нещо друго, нещо, което не приемам като безспорно, не фактите, но това, как реагира човек на тях. Това нещо, за което постоянно споменавам, е отношението. Такъв е случаят с този глупак, който излизаше от дерето, губеше енергия, бягаше насам-натам, пищеше. Ухапването нямаше да го убие, но шокът и паниката може би щяха. Веднъж познавах един, който вървеше по някакъв баир в Уайоминг. Прескочил един дънер, погледнал мястото, където бил ботушът му, наоколо лежала навита гърмяща змия, и паднал веднага мъртъв. Излязло, че змията даже не била жива, но въпросният човечец позволил на емоциите да го надвият. Но ти трябва да се контролираш. И така, ухапан си от скорпион и тогава какво правиш, бягаш насам-натам и пищиш или се опитваш да вземеш решение как да постъпиш? Това е ключът. Ще има какви ли не неща, които ще те сполетят и които ти не можеш да контролираш, но когато се случат, можеш да имаш контрол върху начина, по който ще реагираш. Никога не прави нищо без разумно основание. Научаваш фактите, а след това решаваш как да постъпиш. Първото не струва нищо без второто. Научи само първото и си мъртъв.

През цялото време, докато старецът говореше, колоната се прегрупираше. Сержантът яздеше напред и назад и им казваше да възседнат конете. Старецът държеше ръката си вдигната, за да даде знак на момчето да почака, докато свърши. Сега старецът спря и го погледна и почти като че ли речта е била механическа, нещо встрани от него, което все пак трябваше да бъде завършено, Календър направи пауза, обърна се рязко и със свободната си ръка хвана лъка на седлото, сложи крак в стремето и се покачи. След това огледа Прентис, за да разбере ефекта от думите си.

— Благодаря, че ми помогна със седлото. — Побутна коня си и се отдалечи.

Прентис го проследи с поглед. Трябваше му малко време, преди да разбере, че е единственият, който не се е качил на коня си. Всички вече бяха на конете си и гледаха към него. Той се метна на седлото и тръгна.

— Проклет да съм — каза му сержантът, докато го чакаше, — никога не бях го виждал да разговаря с някого толкова дълго.