Дейвид Морел
Последно разкритие (44)

43.

Полудял не беше точната дума. По-близо до истината беше побеснял. Пършинг показваше колата, която беше взел под наем от един мормон, когато майорът му донесе новината за атаката. Това беше прочутият открит Додж, в който Пършинг щеше да поведе експедицията, и той беше свалил гюрука, една от вратите беше отворена. През цялото време, докато слушаше, наоколо имаше група офицери и кореспонденти. По едно време той възкликна: По дяволите! и тръшна вратата.

— Ако тези проклети вашингтонски политици не се погрижат да получим някаква помощ тук, имам намерение да направя каквото трябва, за да ги принудя. Вие, господа, имате моето разрешение да пишете всичко, каквото поискате за този инцидент. Единственото нещо, за което ви моля, е да видя вашата чернова, не за да цензурирам, а за да съм сигурен, че написаното е даже по-силно, отколкото трябва. Искам всеки щатски вестник да разнесе тази история и искам всеки, който я прочете, да се свърже с Вашингтон. Когато ще сме свършили, Мексико Сити ще има помощ, от която ще се задави.

Това не беше стандартна практика за Пършинг. Обикновено той упражняваше строг контрол върху всичко, което репортерите съобщаваха за него. По-късно, през Първата световна война, всички пътуващи с него репортери биваха заставяни да заложат десет хиляди долара и ако промъкваха нещо през цензурата, Пършинг конфискуваше тези пари, а в един случай той едва ли не обвини един журналист в предателство.

Сега внезапното успокояване в неговата политика ободри репортерите. Неколцина се усмихваха. И наистина, сега, когато Пършинг беше завършил тази реч и беше размислил върху нея, той самият като че ли се ободри, погледна майора, отиде до палатката си и като провря вътре ръката си, измъкна оттам нещо.

— Виж какво, майоре, мисля, че би могъл да употребиш известна част от това тук.

Той държеше бутилка уиски и една чаша.

— С позволение на генерала, след вас — каза майорът.

Генералът го погледна и се усмихна.

— С мое позволение, след всички нас.

Той потърси още чаши, като през това време кореспондентите приближаваха с празни канчета, с манерки със свалени капачета; с всичко, каквото им попаднеше. Пършинг им наливаше и всички почакаха, докато свърши.

Той се изпъна, вдигна чашата си и ги изгледа.

— За Вила, кучия син, и за, където и да е, където ще го стигнем.

— Наздраве, наздраве — издигаха тост, вдигаха чаши и пиеха.