Дейвид Морел
Последно разкритие (46)

45.

Прентис седеше подпрян на едно дърво и поглъщаше първото за цялата кампания прилично ядене, някаква яхния, която мормоните бяха приготвили за тях. Той загреба с лъжицата си парче месо и напоен със сос картоф и задъвка бавно, като погледна и видя стареца, който стоеше наблизо.

— Няма защо да ми благодариш — каза Прентис.

— Нямам такова намерение. Беше глупаво.

— Все едно, сега сме квит.

Старецът вдигна рамене.

— Ти беше прав, като казваше, че разбираш от коне, това е сигурно. Струва ми се, че преди всичко трябва да ти намерим друг пистолет.

Последните му думи нямаха ефект. Прентис продължи да дъвчи, после спря и преглътна, оставяйки лъжицата и чинията и вглеждайки се в стареца, чудейки се дали е чул правилно и дали това означаваше това, което той си мислеше, че означава.

Старецът продължаваше да стои там.