Дейвид Морел
Последно разкритие (27)

26.

Пет минути след като остави след себе си колоната, пилотът на първия самолет не знаеше за падането на колегата си. Той погледна назад и видя празното небе. Все пак той продължи малко по-нататък, като мислеше, че може би не е определил правилно разстоянието, че самолетът е по-назад, отколкото е предполагал, и че се опитва да го стигне. Намали скоростта и зачака, често поглеждайки назад, но когато минаха още пет минути и не забеляза и следа от него, увеличи скоростта и направи вираж.

Остатъците от катастрофата бяха наполовина скрити в една клисура. Пилотът едва ги забеляза. После видя конете точно под ръба на клисурата и, спускайки се ниско, ставайки причина конете да задърпат вързаните си за скалите юзди, той видя колегата си да се катери нагоре по стената на клисурата, други хора край него, после развалините и колегата му, размахал ръце към него. Пилотът се спусна още веднъж, този път достатъчно ниско, за да се убеди, че другите хора не бяха мексиканци, че колегата му явно беше наред и че му махаше не като знак, че го е познал, а за да му каже да продължава — а така или иначе земята беше прекалено нашарена от скали, за да се рискува кацане. Той се спусна още веднъж и, удовлетворен, махна с ръка, издигна се нагоре и се отдалечи.