Дейвид Морел
Последно разкритие (29)

28.

Пилотът псуваше през цялото време, докато кацаше.

Пред него застана един лейтенант, който го очакваше.

— Пършинг иска да те види.

— Не се съмнявам. Разбира се, че иска.

Пилотът последва лейтенанта покрай палатки и каруци към подслона на няколко дървета. Никога преди не беше срещал този човек, висок, слаб, с уморен вид, хлътнали бузи, прошарени мустаци. Пършинг седеше върху газена тенекия и разговаряше с неколцина офицери.

— Искам те на запад оттук — каза той на пилота, сочейки една карта. — Изпратих три колони на юг, изток и запад, а теб те искам със западната. Заминавай, открий ги и ежедневно ми носи съобщения.

— Боя се, че няма да мога да направя това, сър.

Пършинг се намръщи и се загледа в него.

— По-добре е да бъда изпратен на юг. На запад има планини. Не мога да летя над тях.

— Не можеш какво?

— С Джени мога да премина четири хиляди фута при отсъствие на вятър, хиляда при вятър, но вятър означава планини, а тези планини изглежда са по-високи от десет хиляди фута. Не бих могъл да се справя.

Пършинг не сваляше погледа си от него.

— Ето какво, сър, Джени не е достатъчно добра. Ако правителството ни даде нещо подобно на тези Блерио или Мартини, които французите и англичаните използват срещу немците, всичко ще бъде наред. Но не с Джени. Не, сър, не с Джени.

Погледът на Пършинг стана по-твърд.

— Тези вашингтонски… Господи, ние дадохме на света самолета, а даже нямаме военновъздушни сили, като тези на Япония.

Той изду устни и поклати глава.