Дейвид Морел
Последно разкритие (18)

17.

Това, което се случи на следващия ден, беше до голяма степен реакция на сполетялото Мод Райт. По онова време тя беше измежду малкото американци, които живееха в Мексико, в нейния случай, на сто и двадесет мили южно от границата в малко ранчо в близост до един град, наречен Пиърсън, в Чихуахуа. На първи март, осем дни преди нападението срещу Колумб, тя очакваше заедно с малката си дъщеричка в ранчото завръщането на мъжа си, който заедно с негов приятел беше ходил в Пиърсън да купи провизии, когато през портата нахлуха дванадесет въоръжени конници и слязоха от конете си до къщата. Това беше разузнавателен отряд от главните сили на Вила и този отряд се движеше на север към границата. В началото те се опитаха да се представят за войници на врага на Вила, президента Каранса, и я попитаха дали разполага с някаква храна за продан. Тя обясни, че единственото, което има, е малко брашно и царевичак, колкото за семейството, и когато те отново попитаха дали могат да го купят, тя заяви, че би им го дала.

Дотогава се беше стъмнило. Мъжът на Мод и приятелят му се върнаха от Пиърсън с две натоварени мулета, които хората взеха. Те вързаха мъжа и приятеля му, задигнаха всичко, което успяха, от къщата, взеха бебето, дадоха го на местен селянин, качиха Мод на едно муле и й казаха, че тръгва с тях. Не можеше да види мъжа си. Извика. Той не отговори. Тя се смъкна от мулето, втурвайки се към бебето. Един войник извади сабята си и кресна, че ще я убие. Насили я да се качи отново на мулето и, както тя по-късно обясняваше, тогава е разбрала, че е в капан.

Маршът на север продължи от първи до девети. Разузнавателният отряд се присъедини към Вила и през цялото време нямаше почивки по-дълги от три часа в денонощие. Мод отиде при Вила с молба да я пусне. Той й каза да се оплаче на подчинените му — това било тяхна работа. Тя отиде при подчинените. Казаха й да си затваря устата; имали намерение да я накарат да язди, докато се скапе. Девет дни през пустинята, недостатъчна храна, вода още по-малко, премрежен поглед, отпусната безпомощно върху седлото, над главата й кръжащи мишелови. Вила й каза, че животът, който води с него, е добър за нея:

— Бузите ти са розови и пълни.

— Изгорели от слънцето и подути — уточни тя.

А когато най-после стигнаха Колумб, той й каза, че има намерение да я накара да застреля някои хора в града. Тя отвърна, че най-напред би застреляла него и той просто се засмя.

Но когато нападението тръгна зле, хората, които пазеха Мод, я зарязаха и тя, залитаща, тръгна към града през пустинята. Попадна на ранена жена и й помогна да стигне до лекар. Помогна на ранените в лагера. Тогава хората разбраха какво е преживяла и я накараха да си почине малко. Тя спа цяло денонощие, за първи път от девет дни хапна нещо, разбра, че мъжът й е убит, но че бебето й е живо, и заяви, че смята да извърви разстоянието обратно до Пиърсън.

— Искам си бебето. Ще ми отнеме само девет дни…

Историята й се появи на първите страници на всички по-големи вестници в Съединените щати. Последваха допълнителни писания и въпреки че стана ясно, че не се е върнала в Пиърсън, че е била отведена в Ел Пасо, където й било дадено бебето, подробностите, които тя си спомняше, се оказаха вълнуваща история: как Вила е планирал да превърне във факел всеки мъж, жена и дете в Колумб, как е възнамерявал да убие всеки американец, когото би могъл да убие, и това, че щял да бъде подпомогнат от Япония и Германия. Как в началото на похода попаднал по пътя на един американец. Двадесетина от хората му прегазили човека. Един офицер го е влачил след една от ротите. Друг го е прострелял във врата, а човекът е пробягал почти четиридесет стъпки, преди да падне. Съблекли го и поделили дрехите му. Колоната е минала с конете върху него, а последният в колоната го прострелял в главата.

Подробности като тези, прибавени към преживяното от Мод, превърнаха Колумб в нещо реално. Можеше да се говори за осемнадесет убити американци, за други осем ранени, но в това имаше нещо абстрактно. Даже съобщенията за жестокости в Колумб имаха тенденцията да подчертават само фактите. Това, което беше необходимо, беше разказ, пълен, съдържателен, който да направи впечатление на американската чувствителност, а премеждията на Мол Райт предлагаха точно това. Жена, чийто дом е бил ограбен, чийто мъж е бил убит, чието бебе й е било отнето — тези елементи сякаш бяха специално създадени, за да разбудят американския гняв. Това, което липсваше, е флаг и ябълков пай, и, като се имаше предвид, че американските граници са били нарушени, флагът беше намесен. Сутринта на десети Конгресът дебатираше. На единадесети беше решено да се изпрати експедиция в Мексико.

Афишираната причина беше да се прекъсне движението на Вила на юг, за, да не би да атакува едно селище на американски мормони на сто и шестдесет мили под границата в едно място, наречено Колония Дублан. Действителната причина беше да се разполага с оправдания за пресичане на границата, да се засекат силите на Вила и да се унищожат. В този пункт имаше известно объркване. Най-напред заповедта беше просто да се залови Вила, но, както обясни началник-щаба, това представляваше по същество да се воюва срещу един човек и ако Вила се качеше на влак, за да отиде в Гватемала. Юкатан или даже Южна Америка, Съединените щати не биха могли да тръгнат след него. Това, което действително беше необходимо, бе той да се направи неспособен да действа, което означаваше по-скоро преследване на хората му, отколкото на самия Вила.

Планът включваше пет хиляди войници, цяла една шеста от съществуващите в момента базирани в Щатите американски войски. Като следваща мярка един сенатор предложи закон, с който да се оторизира мобилизирането на над половин милион войници, и докато повечето намираха това за прекалено голяма ескалация, военните бяха на мнение, че даже не е достатъчно.

— Окупираме мексиканската граница вече повече от четири години — каза един полковник пред слушатели в Ню Йорк в реч, препечатана в Ню Йорк таймс. — В настоящия момент две трети от редовната ни армия, която се намира в Съединените щати, е на тази граница. С други думи, по тази граница са разпилени двадесет и две хиляди войници… Вие не можете да си представите големината на тази граница. За да се стигне от единия й край до другия, са необходими цели три дни пътуване с влак и по тази линия вие имате двадесет и две хиляди бойци, като наличният брой за подкрепление, в случай че това се наложи, е само около девет хиляди. Ако положението не беше толкова трагично, би изглеждало смешно… До избухването на тази война в Европа американската армия изглеждаше като муха, гледана през увеличителния край на телескоп. Казвам ви, че американската армия е най-тъжното нещо на този свят и че другите нации знаят това даже по-добре от нас самите… Дошло е времето, когато се налага да разберете, че, когато през 1898 година се разделихме от господстващата едно столетие политика и се обявихме за световна сила, сме поели известни задължения и трябва да разберете, че, за да ги изпълним, е необходимо да разполагаме със сила зад всяка нота, която нашият президент би могъл да намери за необходимо да изпрати, или зад какъвто и да е друг акт, който един президент може да счете за необходим в рамките на нормалното изпълнение на задълженията си… Какво мислите, че би означавало това, ако отидем на война с Англия, Германия, Франция или друга първокласна сила? Известно ви е, че американците не се чувстват никак добре, ако нещо се отрази зле върху търговията им. Имаме сигурна информация, че Англия в момента разполага с четири милиона войници, готови да заемат мястото си на огневата линия, че Германия има от шест до осем милиона, а Русия от осем до десет милиона. В икономически план ние също така сме в състезание с една нация на запад… Вярвам, че си струва труда да се помни, че, ако се ангажираме в Атлантическия океан, ще бъдем ударени в същото време и в Тихия. Четири милиона могат да дойдат от Атлантическия и още три милиона от Тихия, а четири милиона плюс три милиона нрави седем милиона. Как смятате да посрещнете такава ситуация, в случай че тя възникне? Имаме брегова линия, дълга най-малко двадесет хиляди мили, уязвима във всяка точка, освен там, където имаме пристанищни защити, а те са крайно недостатъчни поради липса на хора… Можем да съберем редовна армия от сто и четиридесет хиляди войници, може би двеста хиляди, но когато надхвърлите тези цифри, цената става прекалено висока, защото трябва да излезем на открития пазар и да търсим хора, защото като истински идиоти живеем при условията на това, което наричаме доброволческа система на набиране на войници… Съществува само една линия, диктувана от здравия разум, и тя е да се обучават младежите на нашата страна и тяхното обучение да започне, когато те са млади. Трябва да обучавате тези момчета. Ако е необходимо, трябва да ги принудите да се обучават.

Беше сформирана първата Американска ескадрила, а малко след нея първите моторизирани дружини, мобилизирани бяха щатските милиции. По време на цялата тази подготовка Съединените щати се опитваха да получат съгласието на Мексико да навлязат в негова територия. Години преди това имаше споразумение между двете страни, според което всяка имаше право да пресича границата при преследване на враждебно настроени индианци. Сега правителството на Каранса предложи връщане към това споразумение. Мексико щеше да получи разрешение да преследва на американска територия лица, обявени извън закона, а Съединените щати на свой ред щяха да могат да навлизат в Мексико при гонитбата на бандити, ако стане така, че за нещастие нападението срещу Колумб се повтори. Формално Съединените щати имаха разрешение, но само за бъдещето. Беше съвсем ясно, че Каранса не искаше американски войски в Мексико в този момент, но Америка беше разгневена и бързаше и това условие в уговорката беше игнорирано.

А Колумб растеше. Влакът, който се движеше три пъти на ден и с който беше дошъл Прентис, сега идваше десет и двадесет пъти на ден, като сваляше войници, коне и екипировка; оръдия, сандъци с муниции, пушки и картечници. В края на лагера, близо до пътя север-юг, започна строителството на писта. Започна строителството и на рампа, две ивици бетон с разстояние помежду им: първата американска военна автобаза. Двадесет камиона, после петдесет, после сто; петдесет мотоциклета и различни коли. Хиляда войници, после още хиляда и още. Лагерът стана двойно по-голям, после пак двойно по-голям.

Съответно растеше и градът.