Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Last Reveille, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Дейвид Морел

Заглавие: Последно разкритие

Преводач: Златозар Керчев

Издател: ИК „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1996

Тип: роман

Националност: канадска

Печатница: „Абагар“, Велико Търново

Редактор: Любен Иванов

Коректор: Диана Черногорова

ISBN: 954-701-013-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4550

История

  1. — Добавяне

37.

Нещо го дръпна. Календър почувства, че ръкавът му се разпаря, кървав, и преди да се осъзнае, падна, при това толкова тежко, че не почувства нищо. Тялото му се търкулна и спря по гръб, небето над него, премигна, докато болката го прониза. Някакво време му се губеше. Не знаеше колко. С последни усилия се помъчи да проясни разума си, да седне и да се изправи, падна назад и през цялото време проклинаше. Огледа се наоколо. Конят му го нямаше, колоната го отминаваше бързо. Потърси с поглед мястото, където беше изпуснал оръжието си, но не можа да го открие, грабна револвера, който беше в кобура на рамото му, и стреля срещу федералистите, които изплуваха пред погледа му. Донякъде разпознавайки момчето, на което беше помогнал, когато същото това момче премина с коня си, Календър стреля още веднъж и започна да бяга.

Той се препъна и падна върху раненото си рамо, затвори очи от болка и се опита да се изправи. Скатовете бяха безкрайно далече. Нямаше да успее.

Пред себе си видя войник да се завърта и галопира в обратна посока. Не можеше да разбере какво правеше този войник.

После видя: войникът беше момчето.

И разбра: момчето се връщаше за него.

Календър се съсредоточи. После се обърна и стреля, за да осигури на момчето известно прикритие. Бързо погледна назад и видя, че момчето вече беше наблизо.

Момчето беше силно приведено, стреляше покрай главата на коня, приближаваше купчина камъни и ги прескочи, като конят ни най-малко не промени бяга си, и след скока продължи устремно напред. Старецът не можеше да не се изненада от лекотата, с която момчето се беше справило. Той стреля отново, за да предостави повече прикритие на момчето, зачака, събра сили, за да се надигне, когато момчето премина вдясно от него, а това старецът също не разбра. Тогава видя, че момчето оставя коня да се движи, както си иска, и че отново се връща към него и разбра. Момчето разбираше от коне не по-малко, отколкото мислеше, че разбира, разбираше напрежението, което конят би почувствал с двама на гърба си, беше му ясно колко повече време биха загубили, ако са двама. Момчето вече беше съвсем наблизо, почти не спря, когато протегна ръка, за да помогне на стареца да се качи, и пришпори коня да продължи.

Галопираха малко несръчно, докато пресичаха котловината. Пред тях колоната се беше разгънала и напредваше към скатовете. Зад тях, много наблизо, бяха федералистите.

Ехтяха изстрели.