Джон Джейкс
Севера и Юга (8)

7.

Ори се върна в Академията, а бродираният венец на фуражката му все още стоеше на мястото си. Единственият човек, с когото можеше да обсъжда съдбовното лято, беше Джордж, който забеляза меланхолията на приятеля си и се опита да го измъкне от нея.

— Онова, от което имаш нужда, Клечо, е посещение при Алис Пийт. Тя скоро ще те накара да забравиш тази Мадлин.

Ори го изгледа продължително и спокойно и бавно поклати глава.

— Никога.

Джордж се разтревожи от страстта, която той вложи в тази едничка дума. Надяваше се, че няма да линее до края на живота си по омъжена жена. Хвана го през рамо и се опита да го окуражи. Не помогна.

Самият Ори разбираше нуждата от противоотрова за нещастието си. Намери я в едно невероятно усилие да се измъкне от редовете на безсмъртните. Но учебната програма за втори клас не беше по-лесна от тази през първите две години. Харесваше курсовете по естествена история и практическа философия, която включваше механика, оптика, астрономия и дори малко познания за електричеството. Но колкото и да се напъваше, не можа да се измъкне от най-слабата група.

Същото се отнасяше и до рисуването за напреднали. Професор Уиър нямаше жал към акварелите на Ори и ги наричаше цапаници. Джордж продължаваше да преминава през всичко това с лекота, без никакво видимо усилие.

Определен напредък в сравнение с предишната година беше възможността да упражнява не само ума, но и тялото си. Кадетите от втори клас се обучаваха на езда от преподавател с прякора Дядо Херш. Ори беше добър ездач, вероятно по рождение. При завършването кадетите имаха теоретичната възможност да изберат в кой род войски искат да влязат. Но на практика шестте рода бяха също тъй строго подредени, както кадетите в съответните учебни групи. Само най-добрите сред завършващите влизаха в инженерните войски или в малко по-малко желаните топографски. Кадетите, които се намираха на дъното по академични постижения, отиваха в пехотата, при драгуните или конните стрелци. Върховното армейско командване имаше толкова ниско мнение за последните два рода войски, че разрешаваше на служещите в тях да си пускат мустаци. Ори подозираше, че ще трябва и той да си пуска, а ще му се наложи и много да язди.

Елкена Бент беше избран за офицер кадет в летния лагер. Перчеше се с червения си шарф и шапката с перо, но рангът не допринесе да се подобрят личните му качества. Продължаваше да тормози плебеите и третокласниците с безскрупулно удоволствие. Взел бе на прицел един плебей, върлинест кадет от Кентъки на име Ишъм, защото, подобно на Ори и Джордж, се държеше предизвикателно, когато Бент го юркаше.

Малко преди националните избори Бент обвини Ишъм, че по време на вечерната проверка многократно не марширувал в крак. Изтощен и почти повален от висока температура, Ишъм се сдърпал с него пред Южната казарма по-късно същата вечер. Поискал от Бент да оттегли рапорта си, тъй като вече имал 164 черни точки. Както вървели нещата, нямало да има възможност да провери ще успее ли да вземе изпитите след първия семестър.

Кадетите с по-голям опит биха могли да му кажат, че такива молби изваждаха на показ най-лошото у лейтенант кадета Бент. Той обвинил Ишъм в дръзко поведение към кадет от по-горен клас — нещо, което чули други кадети — и заповядал на плебея да марширува пред него в мрака за малко „дисциплинарна строева“.

На следната сутрин след тръбата Джордж и Ори научиха, че Ишъм бил в лазарета. Постепенно сглобиха отделните части от станалото. Бент отвел плебея на върха на виещата се пътека, водеща към Северния пристан. Сетне заповядал на Ишъм да марширува с ускорена крачка нагоре-надолу по пътеката. Нощта беше топла, необичайна за края на октомври, натежала от влажност. След четирийсет минути Ишъм започнал да се клатушка.

Бент седял на една скала на половината път, усмихвал се и го ободрявал, подвиквайки подигравки. Ишъм не помолил за милост, а Бент от своя страна не пожелал да я прояви. Плебеят издържал около час. Сетне краката престанали да го слушат и той паднал встрани, търкаляйки се и блъскайки се надолу по склона. Останал в безсъзнание до малко преди полунощ. Естествено Бент изчезнал в момента, когато Ишъм паднал. Нямало свидетели.

Плебеят се довлякъл до лазарета без раницата си. Прегледът показал, че има сътресение на мозъка и три счупени ребра. Слухът се понесе из Равнината. Ори чу от няколко кадети, че Ишъм щял да остане инвалид за цял живот.

Но момчето от Кентъки се оказа яко и се възстанови. Едва след като го пуснаха от лазарета, то разказа на няколко други плебеи какво се е случило. Джордж и Ори научиха от тях истината, макар и да се бяха досетили за по-голямата част от нея, както и много други.

Един от строевите офицери чул за станалото и подаде рапорт против Бент за дисциплинарни увлечения. Ишъм обаче отказа да обвини мъчителя си и фактите срещу охайеца останаха само косвено чути неща. Когато му предявили обвиненията, Бент разпалено и надълго и нашироко ги отрекъл.

Пикет донесе вестта на Джи Пойнт в един съботен следобед. Ори, Джордж и няколко приятели се възползваха от продължителното затопляне на времето и плуваха в реката. Джордж реагира остро.

— Копелето му с копеле. И какво, отхвърлиха ли обвиненията?

— Разбира се — отвърна Пикет. — Какво друго очакваш, след като е отрекъл всичко?

Джордж посегна да вземе ризата си, която висеше на един клон.

— Смятам, че трябва да направим нещо, за да сложим дебелака Бент на място.

Ори беше на същото мнение, но както винаги настоя да бъдат предпазливи.

— Смяташ ли, че това е наша работа, Джордж?

— Вече е работа на целия корпус. Бент е излъгал, за да се спаси. Да не искаш човек като него да командва войници? Ще изпрати на заколение цяла рота, а сетне без никакви угризения на съвестта ще хвърли вината върху другиго. Време е да го махнем оттук завинаги.

 

 

Президентската кампания навлезе в последните си дни. Хенри Клей, кандидатът на вигите, значително смекчи първоначалната си позиция по въпроса за Тексас. Сега почти не се различаваше от опонента си. Но противниците на анексията продължаваха да предупреждават, че включването на Тексас в Съюза може да въвлече Америка за първи път от трийсет години във война. Ако наистина беше така, тя щеше да подложи на проверка програмите на Уест Пойнт, а и неговите възпитаници, тъй както това не беше ставало от настъпването на ерата на Силванъс Тайър. Този въпрос щеше да бъде решен на 4 декември с изборите.

Джордж и Ори обръщаха много малко внимание на политическите спорове. Бяха погълнати от учебния материал и плана си да осъществят провалянето на Бент. Но той оставаше едва ли не само някакво неясно желание, докато Джордж не посети отново Бени Хейвън. Там случайно научи, че един от постоянните клиенти на Алис Пийт бил лейтенант Казимир де Джонг, строевият офицер, който беше повдигнал обвиненията срещу Бент във връзка със случая Ишъм. По-късно той докладва на Ори.

— Старият Джонги ходи да си взима прането всяка сряда вечер в десет. Твърдят, че му отнемало най-малко час да свърши тази работа. Готов съм да се обзаложа, че ходи при Алис не само за чисти ризи и бельо.

Ори беше вече напълно съгласен да се предприемат наказателни мерки срещу охайеца.

— В такъв случай бих казал, че навиците на Джонги диктуват и нашата стратегия. Трябва да маневрираме така, че да набутаме Бент в прегръдките на Алис някъде около девет и половина в някоя сряда вечер.

Джордж се засмя.

— Виждам, че ще имаш блестящо бъдеще на бойното поле. Но човек трябва да познава не само врага, а и приятеля си.

— Какво искаш да кажеш?

— Хубавата Алис може да е добродушна, но все пак е проститутка. Наемник. Няма да забавлява Бент гратис. Особено като му види шкембето.

Това беше реалност, с която трябваше да се съобразят. Заговорът замря в продължение на три седмици, докато най-различни кадети заговорници доставят одеяла и съдове за готвене. Никой не питаше откъде и как са ги взели. Контрабандата отиде у лодкаря срещу пари.

Вечерта преди изборите Джордж посети Алис с пари на ръка. На другия ден след вечеря механизмът на предполагаемото погубване на Бент се задвижи.

Джордж и Пикет симулираха спор пред свидетели. Скараха се по повод поддръжката на Полк за анексията, като Джордж изложи познатото твърдение, че тя няма нищо общо с присъединяването на братя американци, а всъщност цели добавянето на още робовладелска територия към Съюза.

Пикет пламна. Отговори високо и свадливо. Случайните свидетели, а дори и неколцината, посветени в заговора, останаха с убеждението, че е побеснял.

През следващите няколко дни стана общоизвестно, че двамата Джорджовци са се скарали. Това даде на Пикет възможност да се присламчи до Бент, измама, в която му помогнаха присъщите на хората от Вирджиния хитрост и чар. Следващата сряда вечер заваля слаб сняг. Пикет покани охайеца при Бени Хейвън да пийнат нещо по-силничко. Сетне, на път за там, Пикет предложи посещение при Алис Пийт, като нещо по-стимулиращо.

Джордж и Ори, официални наблюдатели за кадетския корпус, проследиха двойката по снега. Треперейки от студ под прозореца на Алис, те гледаха как тя премина в действие. Актьорските й способности не бяха на равнището на Пикет, но това нямаше значение. Когато започна да обработва Бент, той беше окачил фуражката си на облегалката на стола, разкопчал яката си и изпил три чаши. Очите му вече се бяха изцъклили.

Алис се приведе близо до него и прошепна нещо на ухото му. Охайецът избърса от устните си капка слюнка. Отвън, през открехнатия прозорец, двамата приятели го чуха да пита Алис за цената й. Джордж стисна ръката на Ори — този беше критичният момент. Заговорът зависеше от това дали Бент щеше да повярва на твърдението на Алис, че няма да му вземе нищо, защото й е харесал.

— Това — както отбеляза Пикет, когато разработваха плана си — е все едно да накараш някой да повярва, че Ниагарският водопад тече нагоре, а не надолу.

Но Бент беше пиян и на Ори му се стори, че някъде дълбоко в дъното на размътените очи на охайеца долавя присъствието на раболепно дебело момче, което иска да бъде харесвано. Бент намигна на Пикет от другата страна на масата. Кадетът от Вирджиния стана, ухили се и махна с ръка за лека нощ.

Пикет излезе и затвори вратата зад себе си. Докато минаваше покрай останалите заговорници, прошепна, без да обръща глава:

— Разчитам на вас да докладвате всичко, което става.

И без да наруши крачката си, отмина през скриптящия сняг. През прозореца Джордж и Ори видяха как Алис протяга ръка на Бент и го повежда към отворената врата на спалното помещение. Стръвта беше налапана, капанът — готов да щракне.

Точно в десет, газейки през снега, завит до очите и весело тананикайки си „Честър“, се появи лейтенант Казимир де Джонг. Насочи се право към вратата на бараката и след бързо почукване влезе.

Наблюдателите чуха как Алис издава очевидно лъжлив писък на уплаха. Тя се втурна в главното помещение, придърпвайки надолу ризата си с една ръка, докато с другата се мъчеше да оправи разрошената си коса. От тъмнината отвъд вратата се дочу пръхтене и отмятане на завивки.

Старият Джонги грабна кадетската фуражка от облегалката на стола и за миг я разгледа. Сетне я смачка в ръка и застана пред вратата. Подобно на всички добри строеви офицери отдавна беше усвоил техниката на сплашващия рев. Сега я приложи.

— Кой е там? Излезте веднага, господине!

Миг по-късно, подсмърчайки и мигайки, се появи Бент. Старият Джонги зяпна.

— Свети Боже, господине… не мога да повярвам на очите си.

— Нещата не стоят така, както смятате — викна Бент. — Аз дойдох… дойдох само за прането си.

— С наполовина свалени панталони и разкопчано бельо ли? В името на приличието, господине, облечете се!

Все още приведени, Ори и Джордж се доближиха до отворената врата на бараката. Джордж едва успяваше вече да сдържа смеха си. На светлината на газената лампа Ори видя как Бент като обезумял се мъчи да си дръпне нагоре панталоните. Алис кършеше ръце.

— О, господин Бент, тъй се увлякох, та съвсем забравих, че всяка седмица по това време лейтенантът идва да си получи прането. Ей го там пакета над…

Приведе се да отбегне юмрука на Бент.

— Млък, пачавро такава.

— Престанете, господине! — изкрещя Де Джонг. — Дръжте се като джентълмен, докато все още имате възможност.

Лицето на Бент лъсна, сякаш намазано с лой. В тишината на близката гора нощно животно настъпи съчка. Звукът проеча високо като изстрел.

— Докато все още имате възможност ли? — прошепна Бент. — Какво искате да кажете?

— Не е ли очевидно, господине? Срещу вас ще бъде подаден рапорт за повече нарушения, отколкото ми се ще да изброя за момента. Но бъдете сигурен, че ще ги изброя. Особено онези от тях, които водят до уволнение.

Бент имаше вид на болен.

— Господине, всичко това е недоразумение. Ако ми дадете възможност да обясня…

— Да дадете същите обяснения, които дадохте за нараняванията на Ишъм ли? Лъжи ли? — Де Джонг беше великолепен изразител на служебен гняв. Ори едва не съжали тлъстия кадет от първи клас.

Де Джонг се врътна към вратата. Бент видя как едва ли не цялата му кариера изчезва заедно със строевия офицер. Той сграбчи рамото на Де Джонг.

— Махни си ръцете от мен, пияно прасе такова — процеди Де Джонг със смразяващо тих глас. — Ще се явиш в моята канцелария в мига, в който се върнеш в Академията, и ще е добре това идване да не отнеме повече от десет минути, че чак в Ню Йорк ще чуят тупурдията.

Величествен в гнева си, лейтенант Де Джонг пристъпи надолу по стълбите и потъна в падащия сняг. Така и не видя двамата кадети, скрити в сянката.

Вътре в колибата Бент се нахвърли върху Алис.

— Глупава, смотана курво…

Той отметна паянтовата маса настрана. Тя изтича до печката и грабна един касапски нож от полицата, която висеше до нея.

Вдигнатият нож проблесна. Джордж и Ори размениха бързи, тревожни погледи, докато Бент стоеше там и се олюляваше зашеметен.

— Махни се оттук. Мечо каза, че си бил луд, но не му обърнах внимание. Каква идиотка съм била… Махни се оттук. Махай се!

— Мечо ли? Да не искаш да кажеш, че Хазард има нещо общо с това? Пикет предложи да дойдем тук, а твоя беше идеята аз да… такова…

Не можа да продължи. Гневът му се замени с израз на такава заслепяваща ярост, та Ори си помисли, че никога няма да види нещо подобно, изписано на човешко лице.

Алис натри сол в раната с писклив смях.

— Моя идея ли? Бих ли допуснала да ме докосне свиня като теб, освен ако не ми се плати, при това богато. Дори и при това положение за малко не се отказах.

Бент се разтрепери.

— Трябваше да се досетя. Номер. Заговор. Всички те, срещу мен… така е, нали?

Алис осъзна грубата си грешка.

— Не, не исках да кажа…

— Не лъжи — рече Бент. Двамата кадети отвън не видяха какво стана после. Очевидно Бент беше тръгнал заплашително към перачката, защото тя започна да пищи. Този път не разиграваше театър.

— Млъкни или ще събудиш цялото село!

Алис точно това искаше — започна да пищи още по-високо. Бент се втурна тромаво към вратата, косата му се развяваше, очите му бяха изпълнени със страх. Побягна, държейки с една ръка панталоните си.

Джордж и Ори впиха погледи един в друг. Нито един от двамата не изпитваше въодушевлението, което толкова отдавна очакваха.

 

 

След по-малко от три дни Бент пое пътя към Кентърбъри.

Повечето кадети заявиха, че се радват на уволнението му. Ори наистина се радваше. И Джордж. Но и двамата признаваха, че се чувстват малко виновни заради начина, по който бяха подмамили охайеца. Постепенно приятелите изхвърлиха вината от главите си. Ори разбра, че кризата на съвестта му е към края си, когато отново започна да сънува чувствени сънища с участието на Мадлин.

По Коледа всички продължаваха да обсъждат победата на Полк. Тъй като новоизбраният президент продължаваше да заявява намерението си да анексира Тексас, Ори започна да се чуди дали няма да се наложи направо след завършването си да ходи да се бие срещу мексиканската армия. И дали в резултат на текущия спор с англичаните — къде точно минава границата на Орегон — няма да има и втори фронт на северозапад. Много вълнуващи, но едновременно с това и плашещи възможности.

Последната съботна нощ от декември отново се бяха събрали на яхния в стаята на Пикет, когато на вратата плахо се почука. Ори отвори и видя пред себе си Том Джаксън. Джаксън бе станал превъзходен ученик, преди всичко благодарение на решителните си усилия. Поради странния му характер не го обичаха особено. В него имаше нещо — някаква сила, неизказана свирепост, — което внушаваше уважение. Беше добре приеман в проявяващите по-голяма търпимост групи кадети, каквато беше и тази.

— Здравейте, генерале — подвикна Джордж, докато Джаксън затваряше вратата. — Ще хапнете ли малко?

— Не, благодаря — Джаксън се потупа по стомаха, за да покаже, че се безпокои за храносмилането си. Мършавият кадет от Вирджиния изглеждаше дори по-сериозен от обикновено, направо излъчваше печал.

— Какво е станало? — попита Ори.

— Нося неприятни новини. Особено за вас двамата — рече Джаксън, поглеждайки към Ори и Джордж. — Очевидно връзките на кадета Бент във Вашингтон не са били продукт на самохвалното му въображение. Адютантът ме осведоми съвсем отговорно, че едно от последните неща, които е свършил военният министър Уилкинс, докато все още е заемал поста, е било да се намеси в случая.

Джордж прокара върха на показалеца по горната си устна.

— По какъв начин се е намесил, Том?

— Отменил е уволнението. Господин Бент ще бъде отново сред нас до две седмици.

 

 

Отменянето на заповедите за уволнение не беше нещо ново за Академията. Благодарение на политическите връзки на кадетите то ставаше твърде често и се беше превърнало в една от основните причини за непопулярността на институцията. Това беше злоупотреба с власт, срещу която и най-съвестният началник не можеше да направи нищо, тъй като последната дума по отношение на Уест Пойнт казваха във Вашингтон.

Необходими бяха само шест дни, за да се появи отново Бент, лишен от предишния си чин. Джордж и Ори очакваха да последва някакво отмъщение, но това не стана. Двамата приятели го отбягваха, доколкото им беше възможно, но нямаше как въобще да не се натъкват на него. Когато някой от тях срещнеше охайеца, неговата реакция оставаше все една и съща. Тлъстото му лице запазваше безучастно, каменно изражение. Сякаш Джордж и Ори бяха абсолютно непознати.

— Това ме кара да се страхувам много повече, отколкото ако викаше и ругаеше — заяви Ори. — Какво е намислил?

— Доколкото чувам, много учел — рече Джордж. — Мен ако питаш, напразни усилия. След онова, което направи, ще има късмет, ако успее да влезе в пехотата, дори и с най-високите оценки.

С наближаването на юни Бент продължи да се държи настрана, отмененото уволнение се обсъждаше все по-рядко, а накрая въобще престана. Имаше много по-важни неща, за които да се говори, защото тази пролет се оказа съдбовна за страната.

На първи март, три дни преди Полк да поеме властта, президентът Тайлър подписа съвместното решение на двете камари на Конгреса, призоваващо Тексас да се присъедини като щат. Полк наследи последиците от този акт, като първа дойде реакцията на мексиканското правителство. В края на месеца пълномощният министър на Съединените щати в Мексико сити беше уведомен, че дипломатическите отношения са скъсани.

Военна треска обхвана някои части на страната и по-специално Юга. Ори разпечата едно писмо от къщи и в него прочете оплакванията на Купър от пламенното желание на Тилет за военен поход в защита на новия щат, ако законодателното събрание на Тексас одобри анексията, както положително щеше да направи. На север бяха разделени по въпроса за войната. Съпротивата беше най-силна около Бостън, отдавна известен като център на аболиционистки действия.

Бент и останалите първокласници бяха погълнати от подготовката за последните си изпити и производителите на сандъци и военните шивачи, които винаги пристигаха по това време на годината. Класът на Бент беше типичен с това, че от него щяха да завършат около половината от появилите се на първия летен лагер. Всеки от заминаващите кадети щеше да бъде повишен в звание кандидат младши лейтенант в съответния род войски. Този род повишение не носеше пълната заплата, на която чинът даваше право, затова повечето завършващи си поставяха за задача да спечелят повишение в пълен чин младши лейтенант през първата година от действителната си служба. Прогнозата, която направи Джордж по отношение на Бент, се оказа вярна. Охайецът не успя да стане нещо повече от кандидат младши лейтенант в пехотата.

След заключителния годишен парад Бент най-сетне проговори на Джордж и Ори. Беше по залез, в прохладна юнска вечер. Меко очертаните закръглени върхове се издигаха, наполовина алени, наполовина сини, над Равнината, където много новозавършили получаваха поздравленията на разцъфнали в усмивка майки, изпълнени с тиха гордост бащи, възторжени по-малки братя и сестри и обожателки от женски пол, непринадлежащи към семейството. Джордж забеляза, че Бент е един от малкото, чиито роднини не присъстваха.

Охайецът изглеждаше стегнат в кадетската си униформа, която носеше за последен път. Беше си пуснал пищни бакенбарди, каквито разрешаваха на първокласниците. След час щеше да слезе долу на пристана за параходите, плаващи за Ню Йорк, и вероятно за вечерята на класа, която винаги се уреждаше в деня след завършването в някой луксозен хотел. За Бент и всички останали отпуската свършваше в края на септември.

Ори се озадачи от усмивката на Бент. Сетне охайецът се обърна леко и избледняващата дневна светлина попадна в очите му. Тогава Ори видя омразата в тях.

— Онова, което имам да кажа на двамата господа, е кратко и по същество — говореше на къси, задъхани залпове, сякаш се бореше да овладее някакво могъщо чувство. — Вие за малко не ме лишихте от военна кариера. Този факт никога няма да престане да стои в центъра на вниманието ми. Не след дълго ще бъда на високо място — на много високо място, запомнете и разчитайте на това. И няма да забравя имената на онези, които лепнаха трайно петно в досието ми.

Обърна се така рязко, че Джордж отстъпи встрани — нервна реакция. Залезът зачерви очите на Бент. Той се помъкна към своята казарма. Тежестта му пречеше да заеме военна стойка.

Джордж мяташе слисани погледи към своя приятел, сякаш да му каже, че не може да повярва на мелодраматичния изблик, който току-що чуха. Ори се молеше Богу приятелят му да не го приема несериозно и да не се смее, защото човек трябва да вярва на декларациите на лудите.

Да вярва и да се пази.