Джон Джейкс
Севера и Юга (18)

17.

У дома посрещнаха Джордж официално с коледно тържество. То му даде възможност да забележи всички промени, настъпили в семейството за относително кратко време. Някои от тях му се сториха много изненадващи.

Така например дванайсетгодишният му брат Били имаше вид на възрастен и се държеше като такъв. Лицето му се бе закръглило и приело формата, присъща на всички възрастни мъже от семейството, с изключение на Стенли — широко и решително. Кестенявата му коса беше по-тъмна от тази на Джордж, сините очи не толкова бледи и строги. Усмивката му беше привлекателна, но от нея нямаше и следа, докато задаваше трезви и разумни въпроси за войната. Кой е по-добър пълководец, Тейлър или Скот? Как изглежда мексиканската в сравнение с американската армия? Какво мисли Джордж за Санта Ана?

Джордж реши, че няма как Били да е толкова сериозен, колкото изглежда. Но от друга страна си спомни колко сериозно самият той се бе отнасял към свадите, в които попадаше на неговата възраст. Някои от тях бяха по повод млади жени. Дали и Били се забъркваше в подобни неща? Джордж не би го одобрил.

Сетне се надсмя над себе си. И той се бе променил заедно с останалите Хазардови.

Върджилия непрестанно бърбореше за движението против робството; говореше за него като за свое дело. Не само беше станала фанатичка, но и се надуваше. Естествено Джордж не го изрече на глас, но пък и не успя да скрие гнева си, когато обяви пред всички, че Ори ще му бъде кум, а Върджилия отвърна с думите:

— О, да… твоят приятел робовладелец. Е добре, Джордж, искам да те предупредя, че няма да се усмихвам и да любезнича с подобен човек.

Имаше всички изгледи сватбата да протече зле. Върджилия очевидно бе решила да опропасти посещението на Ори, а жената на Станли направи няколко студени и саркастични бележки по отношение на религията на Констанс Флин, както и във връзка с мястото на церемонията — мъничката и непретенциозна католическа черквица до канала.

Стенли се бе оженил преди малко повече от година, когато Джордж пътуваше към Мексико. Изабел Тръскот Хазард беше на двайсет и осем години, с две години по-възрастна от съпруга си. Произхождаше от семейство, което претендираше, че основоположникът на рода им е бил колега и приятел на Уилям Пен^[1]. Макар през по-голямата част от първата си година в Лихай Стейшън да бе заета с бременността си, фамилното име на съпруга й и собствената й амбициозна природа вече я бяха утвърдили сред лидерките на обществеността в града.

Джордж направи опит да хареса Изабел, но опитът му трая не повече от пет минути. Беше грозна като кобила, което едва ли би имало значение, ако проявяваше повече интелект или изисканост. Вместо това тя открито се хвалеше, че никога не чете друго, освен светската хроника във вестника.

Джордж би могъл да я съжалява, но защо да си дава труд? Тя се смяташе за идеална. Имаше същото мнение за дома си, гардероба си, вкуса си по отношение на обзавеждането и за близнаците, родени почти точно девет месеца след сватбата. Вече беше осведомила Стенли, че няма да ражда повече деца, тъй като цялата процедура й се видяла противна.

Много горд, Джордж показа на семейството малка дагеротипна снимка на Констанс. Няколко минути по-късно, докато един лакей сервираше пунш с ром, Изабел му каза:

— Мис Флин е много хубава.

— Благодаря, съгласен съм.

— Казват, че там, на юг, мъжете се възхищавали от физическа красота без, как да кажа, съдържание. Надявам се вашата годеница да не е толкова наивна да смята, че същото се отнася и до нашата част от страната.

Джордж пламна. Очевидно Изабел бе решила да произнесе присъдата си над Констанс, защото се бе оказала красива.

Мод не хареса забележката на снаха си. Стенли забеляза как майка му за миг се намръщи и на свой ред се начумери на Изабел. Това й затвори устата до края на вечерта, макар Джордж да беше убеден, че не е завинаги.

За Коледа широката бяла полица над камината в дневната беше украсена с листа от планински лавър. А също и всички врати и прозорци, на полицата стоеше семейната гордост, масивен, висок шейсет сантиметра бокал, създаден през 1790 от прочутия стъклар Джон Амелунг от Мериленд. Бащата на Уилям беше купил бокала в период на просперитет. На стъклото майсторът беше гравирал щит и американски орел с разперени криле. От човката на орела се вееше панделка с думите Е pluribus unum^[2]. Съвсем подобаващо, Мод застана до полицата с великолепния предмет на изкуството, за да произнесе кратко слово към присъстващите.

— Сега, след като Джордж окончателно се завърна у дома, трябва да внесем промяна в управлението на Хазард Айрън. От днес нататък, Стенли, двамата с брат си ще носите наравно отговорност за работата на леярната и становете. Ще дойде и твоето време, Били, не се тревожи.

Стенли се усмихна насила, но изглеждаше така, сякаш е лапнал лимон. Мод продължи:

— Семейството става по-голямо и не можем да продължаваме да живеем всички под един покрив, така че ще трябва и в това отношение да внесем някои промени. Отсега нататък тази къща ще принадлежи на Стенли и Изабел. Аз ще остана тук с вас, а също, за известно време, Били и Върджилия.

Погледът й се спря на Джордж. Взе от полицата сгънат документ, който не беше забелязал преди това.

— Едно от последните желания на баща ти беше да те осигури със собствен дом. Така че това е за теб и невестата ти. Представлява нотариален акт за част от земята, на която се намираме. Парцелът е голям и е разположен непосредствено до нашия. Баща ти го подписа два дни преди да получи удар. Построй дом за Констанс и децата си, мили. С нашата любов и най-добри пожелания.

Докато приемаше нотариалния акт, очите на Джордж се наляха със сълзи. Били започна да ръкопляска. Към него, без особено въодушевление, се присъединиха Стенли и Изабел. Джордж разбираше причината за поведението им. Стенли не беше склонен да дели ръководството на семейните дела с брат, когото смяташе за неопитен и безразсъден.

 

 

Констанс и баща й дойдоха на север в края на март, а младите се бракосъчетаха през един топъл ден в началото на април. По това време Джордж вече трети месец изпълняваше новите си задължения.

Още от малък той беше вършил по някоя и друга работа из Хазард Айрън. Но сега гледаше на предприятието с окото на ръководител, а не на момче, на което му е скучно и предпочита да бъде другаде. Обикаляше около високите пещи, рафинерията и стана по всяко време на денонощието, запознаваше се с хората, надявайки се да им докаже, че могат да му имат доверие. Задаваше въпроси, а сетне слушаше напълно съсредоточен отговорите, които получаваше. Ако в тях се съдържаше проблем, който беше в състояние да реши, го решаваше.

Много нощи стоя и чете до зори. Зарови се в старата кореспонденция на фирмата, пребори се с дебели наръчници по металургия и технически брошури. Любопитството му дразнеше Стенли, но Джордж не се смущаваше от това. Прочетеното го обогатяваше с много познания, а понякога го и вбесяваше. Материалите от папките показваха, че винаги, когато баща му е възлагал на Стенли отговорността да вземе решение, брат му е избирал път, без каквито и да е рискове. За щастие, Уилям Хазард не бе делегирал много отговорност на старшия си син. Джордж остана с убеждението, че ако го беше направил, предприятието досега да се е върнало, препъвайки се, в осемнайсети век.

Все пак намери време да наеме архитект от Филаделфия, който да огледа неговия парцел и да изработи проект за новата къща. На мода бяха вилите в италиански стил. Архитектът изготви плановете за такъв вид сграда, с асиметрична Г-образна форма, с претрупана наблюдателна кула в единия ъгъл. Тази кула, или Белведере, подсказа и името за претенциозната каменна богаташка къща; архитектът съобщи, че Белведере означавало „хубав изглед“, а къщата наистина щеше да го предлага след завършването си. Когато семейство Флин пристигна, основите тъкмо бяха изкопани.

Констанс бързо схвана, че Изабел я презира. Усмихваше се и се опитваше да се прави, че не забелязва. А Ори, дори и да се бе почувствал обиден от Върджилия по време на тържеството, запази реакцията за себе си. Младоженците потеглиха на сватбено пътешествие в Ню Йорк. Семейната карета мина покрай стария търговски пункт, на който градът дължеше половината от името си, но Джордж и Констанс така и не видяха тази забележителност. В каретата пътуваха прегърнати. Прекараха блажена нощ сами в Юстън, а на сутринта се появи куриер, за да повика Джордж обратно, както се оказа, за първата от многото кавги с брат му.

Една от пещите се бе пропукала от налягането, създавано от огромните сили, затворени вътре в нея; такива инциденти се бяха случвали и друг път. Двама от работниците бяха намерили смъртта си, смазани от срутването. Като завърши огледа, Джордж се изправи срещу Стенли в канцеларията.

— Защо на пещите не са поставени железни обръчи? В книгите е отбелязано, че пари за това са отделени.

Стенли изглеждаше блед и изтощен. В тона, с който отговори, пролича раздразнение.

— Идеята беше таткова, не моя. След като умря, отмених монтажа. Имаше леко задържане на пласмента. Реших, че не можем да си го позволим.

— Смяташ, че повече можем да си позволим два трупа и две семейства без бащи ли? Искам обръчите да бъдат поставени. Ще напиша заповед.

Стенли се опита да изрази накърнено достойнство.

— Според мен не си упълномощен да пишеш…

— По дяволите! Твоите пълномощия превишават моите само в едно отношение. Ти си онзи, който е упълномощен да подписва платежните нареждания до банката. Обръчите ще бъдат поставени. Освен това ще платим по хиляда долара на всяко от двете семейства.

— Джордж, това е безкрайно глупаво.

— Не и ако искаме да запазим добрите си работници. Не и ако искаме да спим спокойно нощем. Или подписваш платежните нареждания, Стенли, или ще събера сто души и ще обсадя къщата ти, докато не го направиш.

— Проклето парвеню — промърмори Стенли, но когато изготвиха двете платежни нареждания за семействата, ги подписа.

Когато стигна дотам, да съобщи на Мод за плановете да се поставят защитните обръчи, представи идеята като своя.

 

 

Закари Тейлър спечели президентските избори през ноември 1848. Същия месец работниците завършиха Белведере и Джордж и Констанс, която беше в много напреднала бременност, се преместиха там. Не много време след това в тяхното легло с балдахин се роди Уилям Хазард III.

Съпрузите обичаха новата си къща. Констанс обзаведе първо детската стая, после напълни останалите помещения със скъпи, но удобни мебели, чиято функция бе да се използват, а не да им се възхищават. За разлика от тях Стенли и Изабел поддържаха дома си така, сякаш беше музей.

Джордж обсъждаше всяко свое важно решение с Констанс. Поне в началото тя не разбираше нищо от металургия, но имаше остър и практичен ум и бързо се учеше. Той й призна, че вероятно си търси провала, като по много въпроси действа прекалено бързо, дори прибързано, разчитайки едва ли не само на инстинкта си. Но каза, че според него напредък не може да се постигне по друг начин. Тя се съгласи.

Скоро разрастващата се американска железопътна мрежа поглъщаше всички релси, които станът беше в състояние да произведе на три смени, независимо от лошия делови климат. Джордж трябваше на всяка крачка да се преборва с брат си, практически по всеки важен въпрос.

— За Бога, Стенли, намираме се насред район с първокласни каменни въглища, а ти сякаш не забелязваш. Минали са някакви си сто и петдесет години, откак във Великобритания Дарби са започнали да топят желязо с кокс. И това ли ти се вижда все още не съвсем доказано?

Стенли изгледа Джордж, сякаш е откачил.

— Дървените въглища са традиционни и вършат чудесна работа. Защо да ги сменяме?

— Затова, защото дърветата няма да ги има вечно. Не и при темпото, с което ще сечем.

— Ще ги използваме, докато се свършат и едва тогава ще експериментираме.

— Но дървените въглища са мръсни. Ако оставят ей това — той прокара пръста си по бюрото на Стенли и върхът на показалеца му почерня, — какво предполагаш, че става, когато вдишваме дима и праха? Бих искал да получа съгласието ти да изградим една експериментална коксова…

— Не, няма да дам пари за това.

— Стенли…

— По всички останали въпроси се наложи, но по този няма да стане.

Освен това Джордж искаше да вложи малко капитал и да опита да възпроизведе забравения процес, с помощта, на който през трийсетте години братята Гарард са произвеждали в Синсинати висококачествена инструментална стомана. Сайръс Маккормик^[3] беше сметнал стоманата на Гарардови за достатъчно добра за остриетата на първите си косачки. Но намаляването на вносните мита през администрацията на президента Джаксън отвори пътя за нахлуване на европейска стомана, която задоволи малкото вътрешно търсене и помете намиращата се в зародиш американска стоманодобивна промишленост.

Днес Америка произвеждаше само около две хиляди тона въглеродна стомана годишно. Но Джордж предвиждаше заедно с разрастването на страната да се увеличава потреблението и пазарът да се разширява. Проблемът не се състоеше в това, как да се произвежда стомана, тъй като беше известно от векове, а как то да става достатъчно бързо, за да бъде продукцията рентабилна. При стария процес на циментация бяха необходими почти десет дни, за да се произведе минимално количество. Говореше се, че Гарардови са намерили по-добър начин. Затова Джордж безмълвно отстъпи по въпроса за кокса, запазвайки сили за битката, която положително щеше да се разгори около предлаганото от него проучване в областта на стоманодобива.

Без съмнение подтикван от Изабел, Стенли отхвърляше почти всички предложения на по-младия си брат. Така стана и с предложението за стоманата. Джордж бесня в продължение на дни и го спаси само съобщението на Констанс, че носи второто им дете.

 

 

През лятото на 1849 Стенли и съпругата му посрещнаха посетител от Мидълтаун. Гостенинът остана да преспи. Джордж и Констанс не бяха поканени на вечеря. Върджилия беше във Филаделфия, а Мод беше завела Били в Ню Йорк за ваканцията. Усамотението сякаш беше планирано.

Джордж не се засегна от това, че не са проявили внимание към него, но изпитваше любопитство за целта на посещението. Веднага разпозна високия, достолепен петдесетгодишен мъж, който слезе от една карета и изчезна в къщата на Стенли за остатъка от вечерта. Саймън Камерон беше добре известен в Пенсилвания и през годините се беше занимавал изгодно с печатарство, банково дело, строеж на железопътни линии, а дори и с металургично предприятие.

Джордж се досети, че съвсем различен интерес е довел посетителя в Лихай Стейшън. Може би политически? Камерон беше приключил един непълен мандат в Сената, но по-късно, когато щатската конференция на демократите обсъждаше предстоящото назначение за пълен мандат, го подминаха, а то минаваше през Законодателното събрание на щата, където демократите имаха мнозинство. Същата вечер, както лежеше в леглото с ръка, положена върху корема на жена си, Джордж внезапно свърза посещението на Камерон с друг факт.

— Боже Господи, питам се дали той не е получателят на банковите ордери.

— Не знам за какво говориш, мили.

— Не съм имал време да ти кажа. Току-що открих, че през всеки от изминалите три месеца Стенли е писал по един банков ордер за петстотин долара. Име не се посочва — те са на предявител. Може би помага на Камерон да стъпи отново на крака.

— Имаш предвид да се върне в Сената?

— Възможно е.

— Под знамето на Демократическата партия ли?

— Не, това няма как да стане. Разгневил е прекалено много хора, отклонявайки се от партийната линия. Един от разгневените е старият Джим Бюкенън. От друга страна, човек не може да се отърве от Камерон, като просто му каже „не“. Това само го подтиква да продължава. Трябва да установя дали Стенли му дава пари, за да създаде нова организация.

Тя нежно го целуна по бузата.

— Всички тези кавги със Стенли те карат бързо да остаряваш.

— А какво ще кажеш за вас двете с Изабел?

Тя се обърна с гръб към него, свивайки толкова пресилено рамене, че очевидно не беше искрена.

— Тя не ме засяга.

— Не съм очаквал да кажеш друго. Но зная, че те засяга.

— Да, така е — призна Констанс, внезапно разстроена. — Тя е зла. Да ме прости Господ, но ми се ще земята да погълне и двамата.

Сгуши лице във врата му, преметна ръка през гърдите му и заплака.

 

 

— Да, давам пари на Камерон — призна Стенли на следващата сутрин. Сетне замаха с ръка пред лицето си. — Трябва ли да димиш с тези вонящи бурени тук?

Джордж продължи да пуфка кубинската си пура.

— Не променяй темата. Даваш пари на фирмата. Пари, които трябва да послужат за делова дейност. Нещо по-лошо, даваш ги на един политически мошеник.

— Саймън не е мошеник. Той прослужи достойно мандата си.

— Аха, така значи? Защо тогава демократите го отхвърлиха за втори мандат? Трябва да кажа, че това хич не ме изненада. През цялото време гласуваше съвсем непоследователно. Никой не може да е сигурен какви са позициите му или коя партия поддържа, разбира се, ако това не е партията на изгодата. Към кого се е прикачил сега? Това съвсем не е известно, нали?

Стенли се закашля силно, за да покаже, че димът го дразни, а и за да спечели малко време, докато намери отговор. Пред прозореца на малката дървена сграда на канцеларията, един по един, надолу по склона преминаваха мръсни, парцаливи мъже — нощната смяна от пещта. В обратната посока проскърцаха шест прикачени една към друга каруци, натоварени с дървени въглища.

— Саймън изгражда щатска организация — продума Стенли най-сетне. — Той няма да забрави онези, които са помогнали в тази работа.

— Стенли, този човек е опортюнист! Знаеш вица, който разправят за него — неговото определение за честен политик: „Купиш ли го веднъж, остава си купен.“ Ти с такъв ли искаш да се свържеш?

Стенли не се смути.

— Саймън Камерон ще стане сила в Пенсилвания. А също и в страната. Просто е имал няколко временни несполуки.

— Добре, но не му помагай да ги преодолява с нашите пари. Ако продължиш да го правиш, ще бъда принуден да поставя въпроса пред мама. За съжаление, това е единственият начин, по който мога да те спра, без да се стига до побой.

Брат му го изгледа гневно, защото не сметна сарказма му за забавен. Джордж го плашеше. Сетне прехапа устни и промърмори.

— Добре, ще помисля по възражението ти.

— Благодаря — отсече Джордж и излезе.

Разбра, че е спечелил. Послужи си с оръжие, със заплаха, до каквато преди не беше прибягвал. Не искаше да си служи с нея; само глупците подлагат другите на унижение. Унизените често отвръщат на удара, при това по непочтен начин. А рискът нараства, когато става дума за човек като Стенли, който вътрешно съзнава собствената си непригодност.

И все пак, в случая Джордж нямаше друг избор.

Констанс е права, мислеше си той, докато се катереше нагоре по склона към пещите. Безкрайните битки го изхабяваха. Тази сутрин, застанал пред огледалото да се бръсне, забеляза няколко бели косъма над челото си. А все още не беше навършил двайсет и пет години.

 

 

Изабел избухна, когато научи за последния спор.

— Ще го оставиш ли да му се размине, Стенли? Когато сенаторът отново си стъпи на краката, положително ще си спомни с благодарност за теб. Тогава ще получиш политическия пост, който двамата така много желаем. Това е нашият шанс да избягаме завинаги от това мръсно селце.

Стенли се отпусна на един от столовете в спалнята. Развърза вратовръзката си с вяли движения.

— Ако не се съглася да спра даренията, Джордж ще се обърне към мама.

— Момченцето тича за помощ при мама — надсмя се тя.

— Не мога да му се сърдя. Докато аз контролирам паричните средства, той няма друг изход. — „Освен ако не се нахвърли върху ми с голи юмруци“, си помисли Стенли и по гръбнака му премина тръпка на страх. Джордж беше сприхав, а ходи и на война, така че сбиванията не му бяха чужди. Човек лесно можеше да си го представи как напада собствения си брат. Стенли не би рискувал.

Изабел се спусна побесняла към стола му.

— Тогава, за Бога, не допускай контролът върху кесията да премине в ръцете на това безбожно, подло човече.

— Не, от това няма да отстъпя — обеща Стенли. „Последната частица власт, която ми остава.“

— Освен това намери начин да изпращаш дарения на Камерон, разбираш ли?

— Да, любов моя, ще го направя. — Стенли въздъхна с болка. — Боя се, че започвам да мразя брат си.

— О, не смятам, че трябва да стигаш дотам — парира го тя. Но тайничко се зарадва.

Той се изчерви и пристъпи зад един параван да си свали ризата.

— Не зная, невинаги е така. Само понякога.

— Виновна за разрива между двамата с брат ти е онази идолопоклонничка, за която се ожени. — Тя се вгледа в отражението си в декоративното огледало, но видя само красивото лице на червенокосата господарка на Белведере. — Тази папистка кучка. Време е да й посмачкам фасона.

Стенли подаде глава иззад паравана.

— Как?

Изабел му отговори само със студена усмивка.