Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
North and South, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
daniel_p (2013)
Разпознаване и корекция
Cecinka (2013)
Корекция
maskara (2016)

Издание:

Автор: Джон Джейкс

Заглавие: Севера и Юга

Преводач: Цветан Петков

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Златорогъ“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Албена Знеполска

Технически редактор: Йордан Зашев

ISBN: 954-437-017-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3133

 

 

Издание:

Автор: Джон Джейкс

Заглавие: Севера и Юга

Преводач: Цветан Петков

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Златорогъ“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Албена Знеполска

Технически редактор: Йордан Зашев

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3134

История

  1. — Добавяне

27.

— Петиожер — съобщи Чарлс и показа предмета, който дялкаше. С върха на ловджийския си нож посочи продълговатата вдлъбнатина, която правеше в дървото. — Това е речна лодка от издълбан дънер, каквито има в Каролина. Мисля, че в Луизиана ги наричат пироги.

Четиригодишният Лабан Хазард седеше в краката му на предното стълбище на Феърлон. Момчето обожаваше Чарлс и от цяла година чакаше отново да го види. Мейнови бяха пристигнали в Нюпорт тази сутрин.

Иззад ъгъла на къщата се появи близнакът на Лабан, който караше пред себе си обръч. Той посочи лодката:

— За Лабан ли е?

Чарлс кимна.

Леви се начумери.

— Искам и аз.

Чарлс се засмя. Леви, изглежда, беше наследил характера на майка си.

— Добре — каза Чарлс. — Като свърша тази.

Леви се нацупи и поклати глава.

— Направи първо моята.

Чарлс насочи ножа към него.

— Я се дръж както трябва, господин янки, или ще те набода на шиш и ще те опека за вечеря.

Каза го на шега, но Леви изпищя и побягна. Лабан се засмя и се облегна на коляното на своя идол. От къщата се зададе Били.

— Жабето бърза да хукне по любов, така ли? — попита Чарлс. — Момичетата сигурно още не са си оправили багажа.

Били не му обърна внимание и заоправя вратовръзката си. Чарлс подсвирна.

— Охо-о! Я какво сако. Не помня миналото лято да си се обличал толкова изискано. Трябва да е от любов…

Били се засмя.

— Върви по дяволите. Лабан, не казвай на баща си, че съм ругал пред теб.

И потегли. Насред поляната започна да тича. Прескочи тухлената стена, стряскайки майсторите, които отново поправяха мазилката.

 

 

Тази пролет първите признаци на женствеността докоснаха Брет Мейн. „Дали той ще го забележи?“, питаше се тя, докато разглеждаше образа си в огледалото и се опитваше да направи така, че малките й гърдички да изпъкнат повече, като издърпа роклята и бельото си под колана.

Зад нея Аштън възкликна очарована.

— Мале мила, вече е тук! Чувам го да говори с Ори.

Тя се спусна по стълбата със скоростта и ефекта на празнична ракета. Брет беше само на няколко крачки зад нея. Нямаше смисъл. Докато успее да слезе до средата на стълбата, Ори беше излязъл от фоайето, а Били и Аштън изтичаха навън от къщата, без дори да погледнат към нея.

Остатъкът от пътя до долу извървя бавно. Една ръка я докосна отзад по рамото. Тя изписка и подскочи.

— Папа!

— Мислех, че ще си починеш, госпожичке.

Тилет забеляза сълза на бузата на дъщеря си. С леко пъшкане и пукане на коленните стави той седна на най-долното стъпало и я притегли към себе си. Прегърна я.

— Защо си толкова нещастна?

— Заради този Били Хазард. Той е най-нафуканото същество, което съм виждала. Исках да му кажа здрасти, но той дори не ме погледна.

— Не бъди толкова сурова към момчето. Има слабост към сестра ти. Смятам, че е взаимна.

— Тя винаги получава всичко, което пожелае! Ще получи и него, нали?

— О, това не зная. И двамата са много млади, за да се говори за бра… Госпожичке, върни се. Не исках да те разстройвам.

Но тя вече беше хукнала нагоре по стълбите, а отчаяният й плач отекваше след нея.

 

 

Били и Аштън отидоха направо при скалата, където се бяха целунали миналото лято. В мига, в който Аштън усети ръцете на Били да я прегръщат и сладкия, срамежлив натиск на устните му, практическите съображения се стопиха.

Колко много време пропиля по всички онези задълбочени планове, които правеше миналата година, след като от перилата на парахода видя как господин Боб Рет се отнесе презрително с брат й. Сега плановете и жалкият Хънтун бяха напълно забравени. Ще се ожени за Били и за никого другиго.

Но това влизаше в по-далечните й намерения. Хазардови можеше да са янки, ала бяха богати и известни. Трябваше да даде на Били да разбере какви са амбициите й. Не точно в този момент, разбира се. Сега искаше само да усети вкуса на отдаването на любов и на него.

Притисна го силно, така че той да усети гърдите й.

— Никога не съм си представяла, че някой може толкова да ми липсва. Само дето не умрях през седмиците, докато чаках писмата ти.

— Не ме бива за писане. На всяко получено от теб има по десет скъсани.

— Ще можеш да си наваксаш сега, мили мой. Целуни ме и да не си посмял да спреш, докато не съм готова да загубя свяст.

Той изпълни с възторг желанието й.

 

 

През това лято на 1851 двете семейства, а и цялата страна се обгърнаха с мантията на фалшиво спокойствие. Повечето американци бяха изтощени от войната и дърленето по въпроса за робството. Макар Компромисът от 1850 да не доведе до някакво трайно решение на проблема, хората бяха готови да се правят, че това е станало. Високи гласове и от двете страни продължаваха да настояват шумно, че почти нищо не се е променило и нищо не се е уредило, така че, скрито под превръзки, раковото образувание си оставаше раково образувание. Но през онези топли и меки месеци такива като Джеймс Хънтун и Върджилия Хазард трудно пропагандираха войнствените си възгледи. Повечето американци искаха почивка, поне за сезон или два.

Купър и Джудит се бяха оженили на първи юни и природата бързо се намеси в плановете на Купър да посети Великобритания. Точно девет месеца след сватбата Джудит роди Джуда Тилет Мейн — или Джей Ти, както започна да го нарича гордият му дядо, още щом научи за появата му на бял свят. В края на юли 1851 родителите, бебето и дойката отпътуваха за Нюпорт, за да прекарат десет дни с Мейнови.

Няколко часа след пристигането на групата Тилет се настани на люлеещ се стол на верандата пред вратата на наетата къща. Купър седна до него. Тилет се взираше гордо във внука си, който почиваше в одеяло в ръцете на Купър. Джудит беше на поляната и играеше на кегли с Джордж, Били и Аштън. Те хвърляха продълговати сенки в сумрака.

Тилет се покашля.

— Съпругата ти е свястна жена.

Купър се разчувства. Никога преди това баща му не бе казвал добра дума за нея.

— Благодаря ти, татко. Съгласен съм. — Той подгъна ъгъла на одеялото така, че да пази темето на сина му от лекия ветрец.

Тилет се облегна и преплете пръсти на корема си, който с всяка изминала година ставаше все по-голям. „Колко стар изглежда“, помисли си Купър. „На колко ли години е вече? Петдесет и пет? Не, петдесет и шест. Проличава в бръчките по кожата му. По очите. Знае, че вече наближава краят.“ За първи път от много време Купър почувства изблик на обич към баща си. Обич без резерви и уговорки.

Но Тилет имаше уговорка, която съобщи миг по-късно.

— Мога да хваля Джудит, без да се съгласявам с всичко, което казва. Нали знаеш, че не съм съгласен. И все пак… роднините не бива да се карат помежду си.

— Съгласен съм, татко — каза Купър и си помисли: „Но в такива времена е дяволски трудно да се постигне този идеал.“

— Справи се много добре с компанията — продължи баща му. — Всъщност постигна невероятно много. „Монт Ройъл“ е красавец… Да, зная, освен това има и невероятен търговски успех.

— Трябват ни три такива като него, за да поемем всичката работа, която ни се предлага. Проучвам въпроса. И още нещо. Помолиха ме да проектирам и строя кораби за други хора. И това проучвам.

Тилет се почеса по брадичката.

— Смяташ ли, че е разумно да се разрастваме толкова бързо?

— Да, татко, така смятам. Смятам, че от строежа на параходи можем да разчитаме на по-голям и по-надежден доход, отколкото от превоза на памук.

— Това само приказки ли са или се основава на нещо сериозно?

— Ако питаш дали съм поел твърди ангажименти — да. По отношение на една корабна компания в Савана и друга в Балтимор. Все още преговаряме по някои подробности, но всяка от тези фирми определено иска съд като „Монт Ройъл“, стига да мога да им го осигуря. А имам намерение да опитам.

Наведе се напред, въодушевен.

— Предвиждам, че ще дойде ден, може би след по-малко от пет години, когато параходите на Мейн ще сноват нагоре и надолу покрай Източния бряг и до Европа под флаговете на дузина компании. Пазарът на памука може и да се свие с времето, но съм убеден, че търсенето на товарни капацитети и възможности за бързи доставки на всевъзможни стоки само ще нараства, докато сме живи.

— Може би докато аз съм жив. Нямам куража да правя предвиждания в далечна перспектива. Политиците на янките са непредвидими. Алчни и коварни като… е, нека да не задълбаваме и да не съсипваме всичко. Честно казано, изпитвам страхопочитание пред славата, която си създаде само с един кораб.

— „Монт Ройъл“ включва много нововъведения. Двечки от тях са мои. Патентовах ги.

— Защо да не могат тези други корабни компании да поръчват кораби направо от онази Бруклинска корабостроителница?

— Могат, но искат нещо повече. Искат аз да надзиравам изготвянето на плановете и строителството. Съвсем случайно се превърнах в един от южняшките специалисти по корабостроене. Няма много такива — каза Купър и се усмихна. — Нали знаеш какво е определението за специалист? „Някой не от нашия град.“

Тилет се засмя. Шумът накара внука му да се събуди и да се разплаче. Купър погали нежната, топла бузка, докато бебето се укроти отново.

— Не бъди прекалено скромен за постиженията си — каза Тилет на сина си. — Работил си здравата в Чарлстън — чувал съм го от много места — и не спираш да работиш. Погледни само четивото, което си донесъл със себе си за почивката. Корабна архитектура, металургия — все книги, които едва успявам да повдигна, камо ли да разбера.

Купър сви рамене, но изненадващата и неочаквана похвала го стопли.

— Като част от този процес на подготовка през ноември най-сетне заминаваме за Англия.

— И внук ми ли?

— Да, отиваме всички. Докторът каза, че Джуда можел да пътува с кърмачка. Брунел ми обеща среща. Представи си — да прекарам един час с този човек. Неговата дарба, размахът на въображението му, това е просто невероятно. Знаеш ли, че той и баща му са прокарали тунела под Темза?

— Не, но кому е притрябвал тунел под река? Какво им е на фериботите? Или на мостовете? Ако става въпрос, кому са необходими по-бързи кораби? Спомням си нещо, казано от Уелингтънския херцог за железопътните линии в Европа. Казал, че те само ще допринесат за общественото брожение, като дадат възможност на простолюдието да се движи свободно. Така гледам на всички нововъведения, които се появяват в наши дни. Прекалено са революционни!

— Думата е точна, татко. Изживяваме революция, мирна революция на промишлеността и откривателството.

— Би трябвало да я възпрем за известно време.

— Няма как да стане. Нито пък би могъл да се върнеш назад. Едничката възможна посока е напред.

— Не го казвай така, сякаш наистина страшно ти допада! — Тилет въздъхна. — Е, добре… хайде и тук да не задълбаваме. Ти наистина имаш право на това пътуване. Но си заслужил повече и исках да ти съобщя нещо. — Отново се покашля. — Дадох указания на семейните адвокати да подготвят документи, с които структурата на собствеността в КШК се променя. Отсега нататък ще владееш петдесет и един процента от деловия капитал на компанията и ще получаваш съответен процент от чистите приходи. Чел съм всичките доклади, които ми изпращаше. При темпа, с който увеличаваш доходите, и при новите обстоятелства скоро ще станеш много богат. Със собствени сили. И това е достойно.

Мина доста време, преди Купър да преодолее изненадата си дотолкова, че да рече:

— Не зная как да ти се отблагодаря. За проявеното доверие? Или за щедростта ти?

Тилет махна с ръка.

— Ти си ми син. Даде моето име на първородното си дете. Каква по-голяма благодарност! Роднините не бива да се карат.

Този път го каза малко по-прочувствено. Молба? Предупреждение? „Надявам се, че не — помисли Купър. — Надявам се, че не се опитва да си осигури мълчанието или съгласието ми с неговите гледища. Обичам го, но не може да ме купи.“

Сетне се запита дали не е неблагодарен. Щеше му се да попита Тилет какво точно имаше предвид, като каза, че роднините не бива да се карат, но не искаше да наруши спокойствието на вечерта. Също като спокойствието на страната то беше крехко. И нямаше да е трайно.

 

 

Двете семейства се отдадоха на лятото с удоволствие. Цареше отпуснато и разнежено настроение, за което всички се стараеха да допринасят. Дори Констанс и Изабел разменяха от време на време по някоя и друга приказка.

Разговорите по проблемите на страната бяха изключени по взаимно споразумение, нарушено само веднъж. Една вечер Върджилия, чиито задръжки преодоля прекалено многото изпито вино, заклейми последните изявления на Уилям Янси, произхождащ от Джорджия адвокат и бивш конгресмен, който се бе превърнал в духовен наследник на най-крайните възгледи на Калхун. Югът все още имаше зъб на сенатора Сюърд от Ню Йорк. Сюърд бе защитил поправката на Уилмът, заявявайки, че съответствала на закон, стоящ по-високо от Конституцията — Божия закон, който един ден щял да победи робството. Янси бичувал с думи сенатора по време на една своя лекция. Когато Върджилия я прочете, го нарече с куп епитети, включително съдържател на бардак. Не след дълго тя не правеше разлика между Юга и Янси. Ори избухна.

— Какъв великолепен запас от чувство за собствена правота сте натрупали тук на север, Върджилия. Всички грехове се приписват под линията Мейсън и Диксън[1], макар че, както току-що прочетох, Айова налага строги наказания на всеки свободен негър, който посмее да стъпи в щата. Цялото лицемерие също е долу, на юг, макар Калифорния, която вашите политици се постараха така прилежно да примъкнат в Съюза като свободен щат, да изпраща привърженици на робството в Сената. Такива неща никога не признавате. Пренебрегвате ги и сипете ли, сипете обиди.

Хвърли салфетката си настрана и напусна трапезата. Десет минути по-късно Джордж заклещи сестра си в един ъгъл и крещя, докато тя не обеща да се извини. Направи го с голямо нежелание.

* * *

Ако не се брои това отклонение, топлите, заредени с оптимизъм дни оставаха мирни. Брет доставяше радост на всички с новата песен на Фостър „Старите у дома“, която изпълняваше на пианото. Джордж се оказа непобедим шампион на кегли. Оживено обсъждаха на предната веранда кампанията, подета от някои проповедници, да се забрани новият пикантен роман на господин Хоторн „Алената буква“. Някакъв свещеник нарекъл издаването й „реклама на сладострастието“.

Изабел и Тилет се съгласиха, че подобен боклук би трябвало да бъде забранен със закон. Джордж отвърна, че всеки, който прави подобни изявления, не разбира какво означава свобода на словото. Клариса рече плахо, че макар романът да й се струва неприличен, тя вярва, че Джордж е прав по принцип.

— Жено — изрева Тилет, — чуваш ли се какво говориш?

За щастие, по-нататъшният спор беше предотвратен, тъй като на поляната пред къщата, наета от Мейнови, се появиха Аштън, Били и Братовчеда Чарлс.

Младежите отиваха на плажа. Ходеха там почти всяка вечер, а Чарлс им служеше като символичен блюстител на морала. Това забавляваше Ори. Чарлс се бе променил и все пак това му изглеждаше като да наемеш дявола за мисионерска работа.

Джордж наблюдаваше как младежите се отдалечават бавно на светлината на луната. Сетне рече на Ори:

— Оставам с впечатлението, че сестра ти е хвърлила око на Били.

— Джордж, не бързай толкова — възкликна Констанс не съвсем на шега. — Следващото лято Били отива в Академията. За четири години.

— Въпреки това — вметна Ори — смятам, че Джордж е прав.

Не си направи труд да каже, че се съмнява някога да се стигне до брак. Аштън беше прекалено непостоянна. Разбира се, би могла и да се промени, също като Чарлс. Имайки предвид това, добави:

— Трябва да доведете Били в Южна Каролина.

— Да, ще се радваме, ако всички ни гостувате — намеси се Клариса. Седнала настрана от тях в края на верандата, Върджилия гледаше със скептично изражение.

— Бих се радвала да видя Монт Ройъл — продума Констанс.

Ори се наведе напред.

— Защо не тази есен? Октомври е един от най-хубавите ни месеци. Купър ще се радва да ви покаже Чарлстън, сетне ще дойдете нагоре по реката за продължително гостуване.

— Добре, ще го направим — рече Джордж, след като Констанс му стисна ръката, за да го насърчи.

Миг по-късно се разколеба. Върджилия гледаше и слушаше с голям интерес. Ако вземеха и нея, Мейнови вероятно щяха да съжаляват за предложеното гостоприемство.

* * *

Чарлс се облегна на влажната скала. Луната заливаше със светлината си затворените му клепачи, а той си представяше голи бедра в най-различни оттенъци на розово и кафяво. Един чифт от тях принадлежаха на пълничко и отзивчиво момиче на име Синтия Лаки. Чарлс я срещна през първата седмица това лято, когато отиде да купува кръц-кръц бонбони в магазина на баща й.

Встрани от себе си чу смях. Отвори очи и видя от сянката на крайбрежната височина да излизат две фигури. Две фигури, които приличаха по-скоро на една. Всеки от тях сложил ръка около кръста на другия, те пресякоха ярко осветения пясък.

— Внимавай, ето го нашия придружител — каза Били. Аштън се изкиска.

Мастиленото очертание се разполови. Чарлс пропъди, премигвайки, последните си еротични видения. Това не облекчи напрежението в слабините му. Време беше да се отбие отново при Синтия.

Аштън приглади косата си. Били прибра ризата си в панталоните. Чарлс изпита съжаление към приятеля си. Не разполагаше с конкретна информация за опита на Аштън, но имаше своите подозрения. Най-малкото — че е съвършена кокетка, която поощрява поклонника си до състояние очите му да придобият стъклен израз на неудовлетвореност, какъвто в момента Чарлс забеляза у Били.

На път за дома Аштън обсъждаше плановете за следващата вечер. Първо да наберат миди. Сетне да съберат изхвърлени парчета дърво от плажа, да накладат огън и…

— Боя се, че утре вечер няма да можем — намеси се Чарлс. — Двамата с Били имаме отдавнашен ангажимент на другия край на острова.

Слисан, Били рече:

— Така ли? Не си спомням… — Чарлс го сръга с лакът да мълчи.

Аштън се нацупи, сетне стана едва ли не неприятно настойчива. Чарлс се усмихваше, но не отстъпи. След като изпрати Аштън до вратата на къщата на Бийч Роуд, Били се втурна назад към страничната площадка, където Чарлс стоеше на лунната светлина, с крак, облегнат на перилото.

— Какъв е, по дяволите, този измислен ангажимент на другия край на острова?

— Момчето ми, ни най-малко не е измислен. Ще те представя на госпожица Синтия Лаки и сестра й Софи. От добре осведомен източник зная, че Софи е готова не по-малко от Синтия да доставя удоволствие на момчетата и да получава в замяна удоволствие. Бил ли си досега с момиче?

— Разбира се.

— С колко?

Били се предаде пред неумолимия поглед на Чарлс.

— Добре де, не съм.

— Така си и мислех. Ще се постараем това лято да стане паметно. — Потупа приятеля си по рамото. — Освен това ми е известна славата на братовчедка ми Аштън като кокетка. Толкова много ви оставям сами, че според мен имаш нужда от облекчение, като прекараш една вечер с госпожица Софи.

Следващата вечер отидоха с една каручка, теглена от пони, до къщата на Лаки, малка ферма извън града. Върнаха се в Нюпорт в два часа сутринта, а Били благодареше на приятеля си и го уверяваше, че това лято наистина е станало паметно.

 

 

— Но аз искам да видя Юга — заяви Върджилия на Джордж. — И те ме поканиха.

— Поканиха те, защото го изискваше учтивостта, не за друго! — От два дни бяха в Лихай Стейшън. Този беше четвъртият им спор относно пътуването. — Не им трябваш там долу, на юг, да ги обиждаш непрекъснато и да гледаш отвисоко на начина им на живот — продължи Джордж. — Вероятно ще разнасяш това из Монт Ройъл. — Той повдигна широката сатенена лента, която беше донесла в кабинета му. Щеше да я носи в събота на демонстрацията, организирана от партията на Свободната земя в Харисбърг. На лентата беше изписан лозунгът на партията: „Свободна земя — свободно слово — свободен труд — свободни хора.“ — Да те поканя да дойдеш с нас е все едно да понеса запалена факла в изсъхнала гора, Върджилия. Трябва да съм глупак, ако се съглася.

— Какво ще кажеш, ако обещая да се държа по най-добрия възможен начин? Смятам, че за мен е важно лично да видя Юга. Ако ме вземеш, ще бъда добра като ангел. Нито дума за свободна земя или за каквото и да е друго, което Мейнови биха приели като обида.

Вгледа се в нея през дима, който се издигаше от пурата му.

— Сериозно ли говориш? Ще бъдеш мила през цялото време?

— Да, обещавам. Ако искаш, ще се закълна върху Библията.

Той се насили да се усмихне.

— Няма нужда. — Докато претегляше рисковете, изпусна тънка струйка дим през свитите си във формата на буквата „О“ устни. Сетне каза:

— Добре. Но при първото нарушение ще те изпратя у дома.

Тя се хвърли на врата му и се разписка, изразявайки благодарността си. Отдавна не се бе държала така момичешки. За миг почувства, че отново има сестра.

Когато си легна тази вечер, Върджилия беше прекалено възбудена, за да заспи. Но най-накрая се унесе. И засънува телата на черни мъже.

Бележки

[1] Границата между Пенсилвания и Мериленд, очертана от Чарлс Мейсън и Джермайа Диксън (1763–1767). Преди Гражданската война е смятана за разделителна линия между свободните и робовладелските щати — Б.пр.